Според някои пътешественици загадките в живота не могат да бъдат отминати, щом земното ни съществуване тряб¬ва да има някакъв смисъл.Разумно е в търсенето си на духовно познание човек да се запита: „Какъв модел на поведение да следвам?" някои теолози смятат, че хората, които не са религи¬озни, се опитват да избягат от моралната и етическата отговорност, към която сме призовани в Светото писание. Но след смъртта не получаваме оценка за съоб¬разяването си с религиозни традиции, а по-скоро за постъпките и ценностите си. В духовния свят, който вече познавам, се преценява това, което сме сторили на дру¬гите и не толкова на самите себе си. Ако традиционно¬то религиозно поведение съответства на целите ви и ви кара да се чувствате духовно пълноценни, навярно мотивацията ви е вярата в Светото писание и желани¬ето да я споделите с някого. Така е и с онези, които се присъединяват към метафизически групи и изпитват удо¬волствие от следването на идеи, описани в духовни текстове, заедно с хора, споделящи същите възгледи. От една страна, тази практика носи чувство за спокойствие и духовно извисяване, но, от друга, не за всички е подходящо да следват този път.Ако не сте в мир със себе си, няма значение каква е религиозната ви принадлежност. Когато прекъснем връзката с вътрешната си сила и заемем позицията, че сме съвсем сами, без духовна подкрепа, защото никой не ни наблюдава от високо, се чувстваме свободни от отго¬ворност. Уважавам хората, които искрено вярват в не¬що, понеже през голяма част от живота си нямах ясни убеждения за духовността въпреки изследванията си. Атеистите и агностиците смятат, че щом религиозно¬то и духовното познание не се основава на естествени факти или доказателства, е неприемливо. За скептиците просто да имаш вяра, не е достатъчно. Причислявам себе си към последната група, защото бях един от тях. Постепенно започнах да вярвам в резултат на общува¬нето си с хора в състояние на хипноза. Преди да стигна до открития, интересът ми към тази дисциплина бе чисто професионален. Все пак личната ми духовна вяра е резултат и от дългогодишно практикуване на меди¬тация и интроспекция.Духовното познание трябва да бъде индивидуален стремеж, иначе не би имало смисъл. Непосредствената реалност оказва силно влияние върху нас и можем да изминаваме пътя си в нея стъпка по стъпка, без да е необходимо да се вглеждаме твърде далеч напред. Дори когато поемем в погрешна посока, получаваме просвет¬ление за множеството пътища, предназначени да се учим. За да постигнем хармония между душевното „аз" и физическото обкръжение, имаме право на избор чрез собстве¬ната си воля по какъв начин да търсим причините за идването си тук. По пътя на живота се налага да пое¬маме отговорност за всички свои решения, без да обви¬няваме други за провалите, които ни носят нещастие.Както споменах, за да постигнем успех в мисията си, трябва да помагаме на другите в техния път, когато е възможно. По този начин помагаме и на себе си. Когато се посветим изцяло на утвърждаването на собствената си уникалност и сме напълно погълнати от себе си, връзката ни с другите се прекъсва. От друга страна, ако сме твърде незаинтересовани господари на собствения си дом, не можем да постигнем себеутбърждаване. Не сме получили телата си случайно. Били са подбрани за нас от духовни съветници и след проследяване на предложените възможности сме се съгласили да приемем тези тела, които обитаваме сега. Следователно никой не е жертва на обстоятелствата. Всяко тяло се поверява на душата с цел да бъде активен участник в живота, а не безучастен наблюдател. Не бива да забравяме, че сме приели този свещен договор, което означава, че земни¬те ни роли са много по-значими, отколкото осъзнаваме. Душевната ни енергия е създадена от висш източник, който е непознаваем за нас на сегашния ни етап на развитие. Трябва да се съсредоточим върху същността си като личности и да открием онази божествена час¬тица в себе си. Всички бариери по пътя към себепознание са издигнати от самите нас. Ако духовните пътища на другите не оказват съществено влияние върху нас, това не означава, че допирните им точки с нашия са случайни. Най-важната истина в живота е смисълът да бъдем тук. При едни и същи обстоятелства някои лич¬ности биха достигнали до аспекти на тази истина, докато други на тяхно място не биха успели.Оставайки насаме с душите си, някои хора се чувст¬ват самотни, защото не са постигнали себепознание. Опознаването на собствената душевна същност е свър¬зано с добиване на самоуважение. Откриването на истинската индивидуалност е като влюбване. Нещо, ко¬ето е било скрито дълбоко в нас, в един момент от живота се пробужда благодарение на някакъв стимул. Отначало душата флиртува с нас, изкушава ни с красо¬та, която можем да зърнем само отдалеч. Насладата от себепознанието започва с почти шеговито докосване между човешкото и душевното съзнание. Желание¬то за пълно единение с вътрешното „аз" нараства и неудържимо ни тегли към по-здрава връзка. Познание¬то за душата прераства във вярност към истинската ни същност. Най-интересният аспект от себепознани¬ето е, че щом чуете своя вътрешен глас, моментално го познавате. В процеса на практиката си се убедих, че всеки на тази планета има личен духовен водач. Духов¬ните учители разговарят с душевното ни съзнание, ако сме способни да усетим присъствието им. Връзката с някои от тях се установява по-лесно, отколкото с други, но всеки може да се обърне към тези водачи и да бъде чут.
В живота няма случайности, въпреки че хората не могат да разберат това, което им се струва просто съвпадение.
Именно тази философия пречи на вярата в духовния ред. Лесно се стига до следващата стъпка, ко¬ято е чувството, че нямаме власт над живота си и опитите за откриване на истинската ни същност са безсмислени, защото, каквото и да правим, не е от значение.
Схващането за случайността на събитията оказва отрицателно влияние върху реакциите ни при различ¬ни ситуации и служи като оправдание за отказа да тър¬сим обяснение за тях. Фаталистични мисли като: „Такава е божията воля" или дори „това е кармата ми", подтикват към бездействие и липса на цел.Прозренията за това, което е значимо, идват посте¬пенно или внезапно. Опознавайки истинската си същност, можем да стигнем отвъд това, което сме смятали, че е първоначалната ни цел. Кармата е задвижване на онези условия по пътя ни, които са създадени, за да се учим. Концепцията за източник, който управлява всичко то¬ва, не е непременно погрешна. Духовният екстерналист очаква отново да се съедини със Създателя след смърт¬та, докато интерналистът се чувства част от това единство всеки ден. Духовното просветление настъпва в спокойни моменти на самовглъбяване и намира израз в силата на единна мисъл.Животът е низ от промени, водещи до осъществява¬нето на определен план. Днешното ни място в света може да бъде различно утре. Трябва да се научим да се приспособяваме, което също е част от плана за нашето развитие.
В този процес настъпва преход на истинското „аз" от съществуване във временна външна обвивка към това, което е дълбоко във вечното ни душевно съз¬нание. За да избавим човешкия разум от отчаянието, трябва да се научим да си прощаваме за допуснатите грешки. Мисля, че за психическото здраве е важно да можем да се надсмеем над себе си и на глупавите пречки, които срещаме по пътя си. Животът е пълен с конфликти и борбата, болката и щастието, които изживяваме, са причините да бъдем тук. Всеки ден е ново на¬чало.Предлагам един последен цитат на душа, подготвя¬ща се да отпътува от духовния свят за ново прераждане на Земята. Мисля, че споделеното от този клиент е подходящо заключение на книгата.
„Идването на Земята е като пътуване в чужда страна, да¬леч от дома. Част от нещата са познати, но с повечето тряб¬ва да свикнем сега, особено с обстоятелствата, които са су¬рови. Истинският ни дом е свят на пълно спокойствие, прие¬мане и съвършена любов. Като души, отделили се от дома си, вече не можем да се надяваме, че тези красиви неща ще при¬състват около нас. На Земята трябва да се научим да се спра¬вяме с нетолерантността, гнева и мъката, докато търсим радост и обич. Не бива да загубваме истинската си същност, да жертваме доброто в името на оцеляването и да се заблуждаваме, че или превъзхождаме другите, или сме по-низши от тях. Знаем, че животът в несъвършен свят ще ни помогне да оценим истинския смисъл на съвършенството. Молим се за сме¬лост и смирение, преди да започнем пътуването си в нов жи¬вот. Чрез познанието постигаме развитие. Подложени сме на изпитания. Преодоляването им е нашата съдба."
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Информацията за съществуването на душата след физическата смърт, съдържаща се в тази книга, предс¬тавлява най-смисленото обяснение, което съм намерил в живота си, на въпроса защо сме тук. Всичките тези години, през които се опитвах да открия смисъла на живота, едва ли ме бяха подготвили за този момент, в който пациентът под хипноза най-накрая отвори вратата към света на вечността.
Най-дългогодишният ми приятел днес е католичес¬ки свещеник. Като момчета, докато обикаляхме заедно хълмовете и се разхождахме по брега на Лос Анджелис, ние провеждахме множество философски дискусии, но в своите духовни вярвания останахме раздалечени на свет¬линни години един от друг. Веднъж той ми каза: "Мисля, че трябва да притежаваш голяма смелост, за да си атеист и да не вярваш в нищо извън този живот." Аз не виждах нещата по този начин нито тогава, нито дълги години след това. Още щом навърших пет години, родителите ми започнаха да ме изпращат в различни военни учили-ща-пансиони за продължително време. Чувството за изоставеност и самота беше толкова силно, че аз не вярвах в никаква друга висша сила, освен в самия себе си. Сега осъзнавам силата, която ми е била давана по някакви недоловими пътища, които не съм бил в състо¬яние да разбера. Приятелят ми и аз все още имаме различни подходи към духовността, но днес и двамата сме убедени, че редът и смисълът във Вселената са произлезли от някакво висше съзнание.
Като се връщам мислено назад, преценявам, че в края на краищата в живота ми е било предопределено да се появят хора, които да подложа на хипноза - медиу¬ми на истината, в които можех да повярвам - и които ще ми разкажат за водачите, божествените врати, духовните учебни групи и сътворяването на Аза в един свят на душите. Дори сега понякога се чувствам като натрапник в умовете на онези, които описват духовния свят и своето място в него, но тяхното познание ми даде посока. Все още се чудя защо точно аз съм избран за разпространи¬тел на духовното познание, събрано в тази книга, след като някой, който не е толкова циничен и съмняващ се по природа, вероятно би бил много по-подходящ. Всъщ¬ност именно хората, представени в тези случаи, са ис¬тинските посланици на надеждата за бъдещето, а не този, който предава техните сведения.
Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ. Те ме научиха, че основната цел на нашата мисия на Земята като души е да оцелеем духовно, след като сме били откъснати от своя истински дом. Докато е в човешко тяло, душата по същество е сама. Относи¬телната изолираност на душата на Земята по време на преходния физически живот поражда повече трудности на съзнателно ниво поради мисълта, че извън този живот не съществува нищо друго. Нашите съмнения ни изку¬шават да търсим нещо, към което да се прикрепим единствено във физическия свят, който можем да ви¬дим. Научното познание, че Земята е само песъчинка в периферията на галактическия бряг сред необятното море на Вселената засилва нашето чувство за незначи¬телност.
Защо нито едно друго живо същество на Земята не е загрижено за живота след смъртта? Само защото нашето надуто его мрази да мисли за живота като за временно явление ли, или защото нашето съществуване е свързано с някаква по-висша сила? Хората спорят дали мислите за съществуването на друг свят не са самозалъгване. Някога самият аз мислех така. Но в идеята, че не сме създадени по някаква случайност прос¬то заради самото оцеляване и че функционираме вътре в системата на Вселената, която направлява физическата трансформация на Аза поради някакви причини, има логика. Вярвам, че гласът на нашите души е този, който ни казва, че ние притежаваме самоличност, която не е предопределена да умре.
Всички разкази за живот след смъртта, събрани в папките ми със случаи, не съдържат научна обосновка, доказваща изявленията на тези пациенти. По отношение на онези читатели, които намират материала, предложен в тази книга, за прекалено безпрецедентен, за да го приемат, бих могъл да се надявам на едно-единствено нещо: дори ако отхвърлите всичко друго, с изключение на идеята, че може би притежавате постоянна самолич¬ност, която си заслужава да откриете, то аз ще съм свършил много.
Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова мно¬го негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Когато питам моите пациенти как може един любящ Бог да позволи страданието, в техните отговори има учудващо малко различия. Пациентите ми обяс¬няват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него.
Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са¬мите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справед¬ливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.
Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогреши¬мост трябва да се припише на един още по-висш божес¬твен източник.
В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър¬шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стиг¬нем до извода, че може би нашата Вселена е единстве¬ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ¬на вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.
Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих¬ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзрява¬нето на несъвършените си по-висши деца. Тези второс¬тепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.
Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал¬ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно¬вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес¬тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима бо¬лест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи¬тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.
В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста исти¬на. "Животът - каза той - ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър¬сим, когато се вслушваме в сърцето си." Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево¬люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.
Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята - материалния и духов¬ния. Съдбата ни е такава - да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници на¬шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.
Няколко от моите по-напреднали пациенти твър¬дят, че в духовния свят се разраства движение за "про¬мяна на правилата на играта на Земята". Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, кога¬то са живели в по-ранни култури. Изглежда през послед¬ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос¬ти да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към след¬ващото хилядолетие учителите, които направляват съд¬бата на Земята, изглежда ще направят промени, допус¬кащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.
Може би най-задоволителното в моята работа по разкриване съществуването на духовен свят в умовете на моите пациенти е ефектът, който това съзнателно позна¬ние оказва върху тях. Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние - всеки от нас - ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.
Книгите на Майкъл Нютън можете да си изтеглите от тук-
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%ED%FE%F2%EE%ED