точно в първия час на 22 септември - есенното равноденствие сънувах много интересен сън, който и до момента трудно успявам да разгадая   

ето го и съня: бързах за погребение  което в последствие се оказа, че е уж на моята баба, а тя реално е починала преди многоооо години като съм била малка. пристигам на гробищата а там ме чакат няколко духа /нямаше хора, а аз виждах и си контактувах с духовете все едно са хора/. единият дух искаше да се махна и ме побутна, но другите му се скараха. помолиха ме да придружа с тях душата на починалата в онзи свят и аз се съгласих /пусто мое съжаление към всички  /. та летяхме си през един коридор и аз съм хванала отляво под ръка духът на починалата, а от дясно я държеше под ръка друг дух дето беше много приказлив  стигнахме до една голяма врата, която отстрани беше стъклена, а по средата се ветрееха някакви прозрачни ленти /подобни на найлоновите ленти на хладилните стаи/. приказливият дух ми каза:
- не се притеснявай ако срещнеш лека съпротива при преминаването през вратата. това е така защото ти си жив човек.

та от другата страна на вратата имаше една стара жена с голям тефтер в ръцете и попита за имената. починалата си каза името и бъбривият дух също и възрастната жена отметна нещо в тефтера си. погледна ме и мен и аз си казах името, тя си погледна в тефтера отново и пак ме погледна искрено учудена, при което бъбривият дух и каза:
- аааааааа спокойно бе, тя е ТУРИСТ!

честно да ви кажа и на сън се хилих като отървана 
та тогава преминахме през вратата и въпреки моите очаквания за съпротива усетих просто лек полъх като пролетен ветрец. след като преминахме попаднахме в нещо като фоае, което половината беше пълно със жълти пейки и голяма част от тях бяха една върху друга и ми мирешеше странно - като в болница. та двата духа седнаха на една пейка, а аз подвих крака на земята и си облегнах ръцете на пейката. тогава духът на починалата ми каза следното:
- на 8ми ще погребат в моя гроб един човек по погрешка /в погрешния гроб предполагам/. иди мойто момиче да му запалиш свещичка за да не се чувства самотен! - и духа на починалата пишеше нещо на листче хартия.

и тогава си отворих очите... като се събудих ми беше адски забавно, че посетих "оня свят" и много се чудих за какво точно иде реч...

таааа въпреки, че съм наясно с по-голямата част на символиката, съм искрено изненадана от този сън и особено от факта, че ме таксуваха като туристка    уф още се смея със сълзи на това...

някой има ли си на идея за какво иде реч 

Моето скромно мнение по този сън е че няма какво да му се тълкува, т.е всичко си е 1:1 ..   

Хм., ти обаче големи пътешествия си правиш нощно време., според мен изобщо немаш нужда от джакпота за околосветско ..   

- на 8ми ще погребат в моя гроб един човек по погрешка /в погрешния гроб предполагам/. иди мойто момиче да му запалиш свещичка за да не се чувства самотен! - и духа на починалата пишеше нещо на листче хартия.

ами това? това ми звучи като заръка   ама кой 8ми, чий гроб, къде, какво     те туй точно не ми е ясно от съня иначе другото си е ясно - пак съм брисала из астрала 

Цитат на: Вещичка в Септември 23, 2009, 12:37:05 pm

- на 8ми ще погребат в моя гроб един човек по погрешка /в погрешния гроб предполагам/. иди мойто момиче да му запалиш свещичка за да не се чувства самотен! - и духа на починалата пишеше нещо на листче хартия.

ами това? това ми звучи като заръка   ама кой 8ми, чий гроб, къде, какво     те туй точно не ми е ясно от съня иначе другото си е ясно - пак съм брисала из астрала 

Да, наистина е малко объркано- хем някой ще бъде погребан по погрешка в нейния гроб, хем ще бъде самотен..    Абе за секи случай иди да запалиш една свещичка на 8-ми ..   

На мен ми е малко странно и това че като цяло преобладаващото чувство е било весело .. 

Да, наистина е малко объркано- хем някой ще бъде погребан по погрешка в нейния гроб, хем ще бъде самотен..    Абе за секи случай иди да запалиш една свещичка на 8-ми ..    

На мен ми е малко странно и това че като цяло преобладаващото чувство е било весело ..  

то и аз туй мисля да направя - на 8ми да ида до гробищата и ей така напосоки ще запаля на някой гроб свещичка и ще се помоля за тази заблудена душа от съня ми - току виж фанало дикиш  

а иначе за веселото чувство от съня обяснението е елементарно - СМЪРТ НЯМА има само преминаване от едно състояние в друго. това, че духа се е освободил от физическото тяло не е повод за рев и сълзи. ти като си съблечеш дрехите да ги переш ревеш ли     просто духът си е отишъл наистина у дома в лоното Божие, а това е по-скоро повод за радост    физическото тяло е просто дреха в прераждането 

повода за плач в случаите на починал близък е факта, че със смъртта на някого ти губиш усещането което човекът ти е давал приживе. това ми намирисва на плач заради собственото ни его в случая...  преди да осъзная много от тези неща и аз съм ревала безутешно, но вече просто се опитвам да се "свържа" с духа на ментално ниво и да видя дали е добре - ако усещането ми за него е хубаво и аз съм спокойна... някак мноо взех да гледам философски-езотерично на нещата напоследък  

..повода за плач в случаите на починал близък е факта, че със смъртта на някого ти губиш усещането което човекът ти е давал приживе. това ми намирисва на плач заради собственото ни его в случая...  преди да осъзная много от тези неща и аз съм ревала безутешно, но вече просто се опитвам да се "свържа" с духа на ментално ниво и да видя дали е добре - ако усещането ми за него е хубаво и аз съм спокойна... някак мноо взех да гледам философски-езотерично на нещата напоследък  

Така е, но се постига много трудно., за съжаление. Аз например винаги съм гледала философски-езотерично на нещата и винаги съм била наясно, че смъртта е само преход. Но баща ми като си отиде усетих такааава неконтролируема болка .. не мога с думи да я опиша дори .. няколко часа след смъртта се разяри страхотна буря .. като при потоп .. е те това ми беше приблизително силата и на мойто чувство ..      за щастие времето лекува всичко ..

Така е, но се постига много трудно., за съжаление. Аз например винаги съм гледала философски-езотерично на нещата и винаги съм била наясно, че смъртта е само преход. Но баща ми като си отиде усетих такааава неконтролируема болка .. не мога с думи да я опиша дори .. няколко часа след смъртта се разяри страхотна буря .. като при потоп .. е те това ми беше приблизително силата и на мойто чувство ..      за щастие времето лекува всичко ..

Гали, зная че се постига много трудно... лично аз преди години когато татко почина, а аз бях до под кривата круша с езотериката, изпаднах в безтегловност. все едно бях в черна дупка - не виждах, не чувах, не чувствах, движех се в мъгла... и така седмици наред докато един ден всичко избухна с пълна сила... но и до ден днешен отказвам да отида на гроба му - просто за мен той не е там и точка. нося го в сърцето си винаги и той просто е с мен...

Mм., аз лично за себе си се съмнявам дълбоко, че някога ще успея да постигна хладнокръвие в подобни ситуации ..