Цитирам те, заради енергията, която струи от твоя пост ... да ме огрее и мен и да си слагам подобни подписи като твоя.
Нещо като да пипнеш коминочистач.
:wub:
незнам дали и при теб е така,но за всичко си има подходящ момент.Глупаво е да искаме нещата непременно и да се вкопчваме в тях..кой знае дали изобщо ги искаме,
трябва само да намериш своя ритъм и с това ще знаеш кога да поемаш инциатива , и кога да изчакаш.А докато чакаш,дните си минават,с тях и нужните равносметки + вътрешна подготовка за реализирането на някоя мечта.Защото не става просто така да се юрнеш в живота с някакви уж ясни цели,когато дори не си подготвил място за тях в душата си.
А с намирането на този твой вътрешен ритъм, трудните моменти ще минават лесно,защото знаеш и усещаш необходимността от тях,усещаш и наближаващите последствия,които са най-доброто за теб..просто не трябва да ти пука толкова,имай си изискванията към живота,но не бъди строга към тях и себе си,
..и ще се случват в най-правилния момент,а ти ще го усещаш и оттам и пълнотата и увереността в живота,чийто смисъл дори не ти трябва да търсиш в екзистенциални въпроси..ще го чувстваш персонално..за себе си..това носи и осъзнаване на вътрешната цялостност..удоволетворението от самата личност..,а кой човек може да се споделя най-правилно,с точното количество,без да раздава необмислено и без да стиска за себе си ? Именно този,който знае колко има.Когато знаеш,искаш и да даваш,защото си в синхрон със себе си,с ''функциите'' на човешката природа...
няма изцяло лоши хора :blink: от всеки можеш да изкараш добро.. :blink: :wub: