Тц, Диана, не мисля, че при нас Сатурн подрежда нещата. Точно тва се опитвах да кажа през цялото време. При нас редът си се получава автоматично от "хаоса" (хаос е малко силно казано), става интуитивно, веднага, на момента нещо изниква и е точно на място. Някак си го долавяме и хващаме от ефира, плюс е резултат от опитностите и информация, която може да сме получили години преди това. Това е все едно да създадеш картина - впускаш се, оставяш се на интуицията да те води и пак си там, само че без зоровете на Сатурн.
А, Вещице, страданието е част от живота и ни учи на много неща - безспорно. То ни учи, щастието никого на нищо особено не е научило. Но това не значи, че ми харесва или че трябва да ми харесва. Аз да не съм мазохист. Стени не съм местила и бутала, той просто ме остави без дъх, без право на свободен ход от моя страна и нещата станаха само и единствено по неговия начин. Аз изобщо нямах право на избор. Ако се бях отдала на бездействие и наблюдение, просто животът щеше да ме смачка, вероятно с твърде фатални последици.
Иначе благодаря за менторския тон, обаче айде нема нужда. Не съм чак толкова беззащитна (пък и ако се разговорим, може и да ти се окажа кака). Та - чакам Сатурн да ми кацне след още някоя и друга година върху Слънцето и понеже номерата му са ми вече ясни, си викам: "О, да. Ела ми тука". Надявам се този път да успея да се справя много по - добре и без толкова лични жертви, защото - ако все пак тегля чертата, онзи период беше много плодоносен, особено гледан отстрани. Като за отчитане на големи успехи. Но цената, която плати въздушната ми душица беше твърде голяма. И това ми било вторият управител на Водолей!
П.П. Между другото, има хора, които не преживяват много тежко сатурновите периоди. Аз си го обяснявам с това, че добре са подредили живота си преди това и не е било нужно той нещо да им напомня и да ги наказва със "структуриране". По неговите правила.