Аз искам да се оплача от на пръв поглед дребен проблем, то тия се превърнаха в ежедневие и нещо нормално, та смея ли, но наистина няма такава държава, това е разграден двор, в който се вихрят всякакви престъпни и безочливи единици. Вчера научих, че са разбили къщата на баба ми, в която незнам майка си ли са търсили, но ударили са джакпота - взели мивката, незнам къде ще си я кичат, нямам думи...сега дома стои на произвола без прозорец от едната страна, пердето се веело, от покрива също са влизали, представям си гледката, сърцето ми се свива, защото сме далеч, няма как да я наглеждаме и каквито и мерки да се вземат, неизбежно е. Чувството, че някой съсипва нещо, градено от близките ти, място, където си оставил детството си и искаш да опазиш и за в бъдеще, но нямаш шанс да се защитиш в тази ситуация, е най-отвратителното от всичко. Не сме за вещите или постройката, но това е гавра, как не го разбират хората, които го вършат.