Да вземем за пример едно възпитано младо момиче, което има образование, обноски, умее да се държи добре в обществото - тоест да говори мило, кратко и ясно, на теми, които не са много неудобни. Тя се влюбва в един нехранимайко и развей прах, от което близките и са възмутени.
Ще кажете - любов!
Но дали всъщност тя не копнее за свобода. Скована от възпитанието и ограниченията, които хората около нея и поставят, тя мечтае да постигне вътрешна и външна свобода и затова се влюбва точно в такъв човек.
Дали това е любов или подсъзнателен стремеж към нещо, което и липсва, но за което съзнателно не смее да мисли, защото знае и са я учили, че не е правилно?