Я разкажи подробности за това. 
НА един правоъгълен картон се чертае много голяма окръжност. Изписват се буквите от азбуката по окръжността. Също числа от 1 до 10. По средата се изписва ДА и НЕ. Чинийка от кафе се слага по средата на картона. Присъстващите слагат показалец и среден върху чинийката и медиума започва да вика името на покойника, като постоянно пита да ли е дошъл и дали е ТОЙ. От време на време го пита дали се е уморил и дали иска да си ходи или да продължи. Години след това съм го пробвала това на един лагер. Мисля, че стана, защото го попитах дали майка ми ще ме чака на автобуса, когато се връщаме. Наистина не беше там, както той каза. Бяхме дошли часове по-рано. Не си спомням дали виках духът на баба ми или на дядо ми. Поосле отново опитах с една приятелка у тях, на която баща й беше свещеник, но не стана. Не знам дали мога сама да ги викам. Сега мисля, че е грях да се безспокоят в покоя им, затова и не любопитствам.
Сега се сетих, че имах едно картонче, собственоръчно направено, изработено на същия принцип, но показалеца беше игла закачена на конец. Търсих задграничния паспорт на баща ми. Духът ми каза, че в шкафчето до мивката и то наистина беше там. Майка ми го беше сложила и забравила, а на него му престоеше пътуване.