Аз съм го виждала два пъти. Преди три години за последно. сега просто се навързаха много неща, докато най-накрая се стигна до него... някак. Шансът да се видим отново е равен на близо до нулата. На мен не ми липсва земя, за да го осъзнавам. Но не ми липсва и хъс да опитам. Преди живеехме близо, сега аз живея на другия край на света. Да не говорим за разликата в занятията, живота, класите и т.н.
Мирабела, мисля, че да... Всъщност от началото на тази година това е третото напомняне за миналото чрез мъже, не знам защо така назад върви колелото... Не са ми липсвали налични възможности, но никой от тях не представлява интерес за мен, от настоящото около мен... Не знам, много е объркано, но нишката водеше дотук, навързаха се други хора, новини, събития, много неща. Не знам обаче накъде води.
П.С. Не се почувствах внезапно влюбена, просто така. :blink: Имаше... как да кажа... някаква поредица неща, която накрая, неочаквано и за мен, всъщност ме накара да мисля за този човек, не знам защо. Не знам защо точно той. Така, някак, дори в разговори с приятели тук, изведнъж ни в клин, ни в ръкав, все натам биеше разговора... не разбирам, безумно е, но... Не ми е за пръв път.

Всъщност съзирам някаква нишка, която трудно някой би отгатнал, но е свързана с напускането ми на онзи град - нещо, което квалифицирам като най-голямата си грешка през последните години. Много голяма. Даже тук я бях дискутирала, беше компромис по Сатурн, тръгнах срещу себе си в името на другите и се сринах. Та, нишката води пак до там. До този град, който аз много обичам и където бях щастлива. Досега ми липсваше хъс да опитам отново, още повече и с детето, но... Може и да се появи стимул. А може вече да се е появил. Достатъчно съм реалистка, за да търся и по-ежедневните измерения на нещо такова.