Лили, сега влизам отвън и сядам на компа. Знаех си аз, че не знаете какво е топеница :57: Много простичко неща е: в калайдисан тиган баба нарязваше на дребни парченца престоял хляб(говоря ти за преди 30 години, тогава на село хляба беше кръгъл и пухкав с една дебееела долна кора, мммм....). Запържваше тези големи хлебни трохи в онова претопеното масълце и като се позачервят отгоре пръскаше с ръка малко водичка, колкото малко да омекнат и отгоре наръсва домашна извара. Това беше закуска или вечеря според зависи:))). А мътеница мисля, че знаете - прясно и кисело мляко се бият в един дълбок и тесен дървен съд с едно приспособление (съда се нарича бутимо) и след около час отгоре избива една гъста маслена пяна, която се събира , премива се през студена вода и се получава топка прясно масло. Баба ми го увиваше в лозови листа и го оставяше да плува във вода. След няколко дни като се съберат няколко такива топки и не се унищожат от похапващите , тя ги претопяваше - препържваше и маслото събираше в малки тенджерки или го пълнеше леко подсолено в бурканчета за зимата. Та тя с това масло готвеше, голяма вкусотия беше..... А остатъка в бутимото, т.е. битото мляко без маслото се нарича мътеница и няма нищо общо с айряна. Когато престои няколко дни става леко резлива и особено през лятото е невероятна за пиене....
Уф как ми домъчня за онези днииии.
Баба правеше и още нещо интересно. През зимата около празника Прошка, се варят царевични зърна във вода с пепел (от дърва обаче). Цял ден си къкри на печката. Вечерта ги премива под студена вода и така те се обелват. Смесват се с много счукани орехи , захар и канела. Божествено е. Мога да ви пиша още такива манджи селски ако искате:)))