Честно да ти кажа, аброуд, и ако това изобщо ти върши работа - обаче аз от толкова наблюдения и лична статистика установих, че има някаква сила ,която винаги ни подкрепя. И че никога не ни остава да потънем и да се удавим.
Много е странно наистина и аз още не мога да си го обясня. Навремето Гюрджиев е използвал такъв подхо д да си възпитава учениците - хвърлял ги е във вода и им е забранявал да се борят с нея, те почвали да потъват и мнозина инстиктивно започвали да се борят и да се вкопчват обратно да изплуват. Обаче малцина се оставяли напълно пасивно на водата и тя не ги оставяла да се удавят, ами ги изхвърляла нагоре към въздуха.
Същото е и с реалността, човек никога не пропада, освен ако сам не си е навил на пръста да го направи. Има нещо, което го държи на повърхността и не му дава да потъне.
А идеята с работата и парите си е наша лично човешка измислица. В която сме дълбоко вплетени и играем играта като невидели.
Пак стигам до извода, че Бог се грижи за нуждите на всички ни и никога не ни оставя, обаче капризите и желанията ни ни тикат да правим още и още, за да имаме повече и повече - извън онова, което ни е необходимо и като такова априори дадено по право.
Та - не се притеснявай чак толкова, нещата винаги се подреждат, така че да имаш необходимото.
А капризите и желанията изискват жестока цена, което не си струва да им се плаща.