и се събудих една сутрин целиот свет е у стачка, бре душо не се секирай, дишай,дишай свободно
и задишах от заранас , ма кво обед е, доди време за ръна, е-па нема, гладна съм, цела сутрин права стачкувам, не мо-ем а работим, втори,трети ден така, накрая дивото в погледа ми изби, на кръв гледам за некой по0охранен стачкуващ, нема и нема, що стана бре ора полудявам от глад,мозъкът ми се бъгна, свети,свети червената лампичка и се цъкна и се напънах да се сетим защо стоим права сред тълпата, немам и мисъл, хаос и огин, подпалиме я чергата, не моем а спим, отказах и съня и прифанах от новият вирус ,тройно мутирал, наричал се осъзнато сънуване тече пред теб като на лента бъдещето,викам си ееее нострадамус, сопри бе, стига ленти, стига филми, са ше се плашиме ли, къф тоа апокалипсис дет ми го прожектират, дишай, дишай свободно само това ти остана, накрая една ръка ме дръпна резко и ме разтресе, върна ми реалността
пу-пу-пу оказах се статист у некъв филм и ме напоиха, и ме нараниха и продължих да дишам, до следващият дубъл/из дневниците на един скот/