Последният път, когато светът е бил толкова силно засегнат от подобно явление е през 1883 г., когато приблизително също толкова малка цепнатина в земната кора се отваря на остров Кракатау (Кракатоа), между Ява и Суматра, в днешна Индонезия.
Hа 26 август 1883 г. се чул и се издигнал огромен черен облак вулканична пепел. На следващия ден островът бил пометен от чудовищна експлозия - най-мощното вулканическо изригване, известно на учените досега. Две трети от Кракатау изчезнали, части от острова полетели на височина 70-80 км и се разпръснали на площ от 1 000 000 км2. Взривът бил чут чак в Австралия, отдалечена на 3 200 км и в югоизточните части на Русия. Над 19 км3 скали, раздробени на прах, излетели във въздуха, закривайки слънцето. В продължение на 3 дни район с радиус 280 км потънал в мрак. Вълни цунами с размери 57m достигнали бреговете на Ява и Суматра и унищожили крайбрежните селища. Загинали 36 000 души от съседните страни и острови, а от тези, населяващи острова, не останало нищо живо.
Последиците от гигантския взрив били почувствани в цял свят. Температурите спаднали с няколко градуса, тъй като вулканският прах спирал слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони били наблюдавани невероятно красиви залези, а луната често била синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха.Дори сеизмичните вълни от изригването достигнали до Лондон и повишили нивото на река Темза