Папи, ядосвам им се аз на тях. Вкарват си разни идеи, самонавиват се и накрая наистина им се случват кофти неща. Те сами си ги причиняват. Как е възможно изобщо в ума ти да съществува мисъл "абе, аз сега дали имам магия? дали ще се разболея от нея? или ще умра?"
Ако цял ден си мислиш, че имаш страшно главоболие след два часа наистина ще си докараш такова. Момичета, съвсем добронамерено ви се възмущавам на глупостите, защото си сбърквате насила живота. Как може да гледаш една бърза планета като Марс да минава през една шитня като Лилит, която никой читав астролог не гледа и не брои за нищо, и да стигаш до извода, че май имаш магия?! Престанете да се занимавате с простотии и си уплътнете времето с полезни неща. Ако ще си самовнушавате нещо, поне гледайте да е хубаво.
Магии сигурно има, но ако си психически устойчив и свързваш своята личност и бъдеще единствено със суперлативи и прекрасни картини, трудно ще ти подействат магиите.
Като малка много урочасвах, може би и защото съм със светли очи. През ден имах позиви за повръщане и световъртеж. Баба ми може да бае и благодарение на нея бързо ми минаваше. Но като се преместих да живея далече от нея вече нямаше кой да ми бае. И се научих да "устоявам" на погледите на хората, самоизградих си психическия щит. По принуда, защото или се справяш или ти е зле. Сега и баба ми без да съм й казала тези неща констатира, че погледа ми е станал много силен. Това е на енергийно ниво, получава се нещо като преборване на енергиите на останалите, надмощие. Същото е с магиите и други разни неща - ако сте толкова убедени, че нещо ви правят, просто бъдете уверени, че сте достатъчно силни, за да не може нищо да ви достигне.
Сигурно няма да ми повярвате, но неща, които съм си мечтала и съм си представяла са ми се случвали едно към едно. Подценявате възможностите на мислите си.
С две думи - не си търсете насила белята. Вместо да мислите далите имате магия или не, по-добре помислете колко страхотни обувки ще си намерите утре - далеч повече си заслужава да инвестирате време в такива мисли.