Блъд, въобще не знам дали е пиел, дали е бил наркоман, с кого и как е прекарвал нощите си. Не ми е близък, не съм се тикала в кампанията му, не познавам приятел на приятелка на приятел на гаджето на А.Б. от прогимназията. И нищо от това не ме интересува, нито ми е нужно да го знам, за да имам мнение, да харесвам или не харесвам някого. Гледала съм го в няколко десетки представления и някои от тях бяха завера за мен и приятелите ми. Личните му избори и личните му грешки не променят харизмата му на творец, нито почитта ми към него като такъв.
Но ако ти се срамуваш от това, че някой допуска, че твой приятел би могъл да е алкохолик, наркоман или болен от спин и считаш това за обидно и омърсяващо, това говори повече за теб, не за мен, която го допускам. То е като веруюто на протестантите, че Бог праща лоши работи само на лоши хора.
Добри мои приятели починаха от наркотици, от алкохол, от разни други "срамни" според теб неща. Бяха сред най-читавите хора, които познавам и причината за смъртта им никак не промени това мое чувство.
Но разбирам, че темата е твърде емоционална и да се правим на велики астролози на негов гръб е неуместно. В крайна сметка човек живее цял живот за онази секунда, в която си отива.