във силата на този космос вгледана,
усмихвам се ,дущата ми кърви.
без вяра съм , а толкова потребна е ,
вселената оглежда се във мойте сълзи...
света е тръгнал някъде към края си....
живеем сякаш за последно всеки ден.
в илюзий , измами и наказани за
вярата ни в утрешния ден....
преливаме от пусто в празно
от празно в пусто уморени в самота
сърцата ни премазани от дребните емоций
на страстта....
забравяме за всичко хубаво ,потъпкани
като ГАВРОШОВЦИ скърбим
и вярваме ,че изпитанието е ужаса
през който със смирение вървим..
за да докоснем утрешното днешно,
то все едно е , сякаш сме луна
променлива , емоционална , грешна
....отива си ,отива си страстта...
отиват си надеждите и вярата.
убивайки земята всеки ден,
роботи сме ,нещастни и ряздяни-
корозията не ни прощава днес....
а ,утре ,утре може да е късно......
да променим съзнанието си , мисълта
да си простим и се прегърнем.....
за да прости вселената и тази суета!
18. февруари 2010г.
18:40мин.
софия
това го поветих на всички вас и на себе си!
ужасно ми е трудно , и не само на мен.
онзи ден пуснах една тема ,която идтрих ,защото децата ме помолиха.....,а те имат право на сатурнов възврат ,на уранова опозиция ,на хиронов възврат

питам се!? питам се ,до кога?