Да, чувала съм за този феномен. Казват, че малките деца до определена възраст имат по-сензитивна психика и все още са настроени на вълна да виждат и усещат невидимия свят, който ни заобикаля. Сещам се, че като бях малка, на 4-5 годинки си стоях сама в стаята с любимите си играчки и си въобразявах, че играя с някакво другарче. Възприемах някои предмети от бита като одушевени... Имам ясен спомен как съжалих един пантоф и го прибрах в леглото си за през нощта, защото ми изглеждаше тъжен и самотен. Само да добавя, че пантофките бяха във формата на кученца, пухкави, с очички и ушички. :blink: