ПРОШКАТАwww.sfintii-arhangheli.roДефиниция:• Прошката е начин да опознаем Господ и да бъдем като Него;
• Прошката е съзнателен процес и убеждение на душата;
• Доброволен и свободен акт;
• Свободен процес, който освобождава;
• Обновява прекъснати отношения;
• Прекъсва лавината от реакции, предизвикани от болката;
• Предлага силата за преодоляване на негативните чувства или емоции, предизвикани от болката;
• По-скоро е проблем между човек и Бог;
• Извор на Благодат и освобождаване от негативната сила на обидата, злопаметността, самосъжалението, горчивината, самооправдателното държане, прикриване на истинската идентичност;
• Бог е готов да ни прости и да ни обича без никакви условия; затрудненията идват от наша страна, от нашата неспособност да се оставим да бъдем обичани.
За да разберем прошката е необходимо:• Да си дадем сметка за собствената си идентичност в Господа;
• Да осъзнаем, че сме хора, което означава: че сме сътворени по Божий образ и подобие, че сме творение различно от Бога и сме зависими от Него, че сме призовани да бъдем съработници на Бога;
• Човек съществува само във връзка: с Бога, със себе си, с ближния;
• За падналия човек връзка означава мястото, в което: е обичан и обича, е нараняван и наранява, може да расте и да се излекува, прощавайки като Бог и приемайки прошка с признателност;
• Да осъзнаваме съществуването на доброто и злото и това, че сме заобиколени от последствията от злото, съществувало преди нас;
• Да разберем, че потъмнената ни природа ни притиска и можем да се освободим единствено чрез Божията благодат;
• Да открием, че Бог ни прощава и ни дарява прошка като начин за изцеление на раните на сърцето и възобновяване на отношения.
Човек е различен от Бог• Бог: Творец на всичко видимо и невидимо; Абсолютно съвършен; Обича съвършено; Обича безусловно; Влиза в лична връзка с всеки човек по отделно; Не си престъпва обещанията; Следва интереса на всеки един човек.
• Човек: Създаден е от Бог; Има нестихваща жажда по Абсолюта и съвършенството; Обича несъвършено; Обича с условия; Не е в хармония с всички хора, но се стреми към това; Престъпва си обещанията; Егоист и своенравен.
Значение на прошката:• Лекува душата и оправя отношенията. Ключ към истинското здраве на човека;
• Неочакван лек на любовта против несправедлива болка;
• Отваря врати към възможностите в живота;
• Дава сили чрез освобождаване на блокираната от омраза и обида енергия;
• Помага да се противопоставиш на отрицателната действителност;
• Нямаш вече нужда от обида и омраза, защото, отказвайки се от битката, ти нямаш нужда от армия.
Когато си решил да простиш:• Не се спирай. След като си решил да простиш, ще разбереш, че чувстваш нещо различно от това, което си мислел, че ще почувстваш;
• Не се плаши. Състоянието на обида може да продължи и след като си простил, тъй като на чувствата, породени от болката, им трябва време да угаснат. Изживей ги, прощавайки;
• Искай прошка за твоята вина;
• Мисли, че проблемът е по-скоро между теб и Бог, отколкото между теб и този, който те е наранил;
• Имаш нужда от приемане и разбиране на собствените чувства без да си воден от тях;
• Започни, откъдето можеш, и остави прошката да си свърши работата в процеса на лечение с Божията благодат.
Домашно:1. Направете списък с нещата, които сте простили на този, който ви е наранил.
2. Направете списък на нещата, които са ви простили.
3. Направете списък с нещата, които не бихте могли да простите. Ако ви е трудно да ги запишете, поставете символи.
4. Направете списък с нещата, които мислите, че не могат да ви бъдат простени.
5. Направете списък с нещата, които вярвате че никога не бихте могли да простите.
6. Кое смятате ви пречи да простите всичко това?
Сесия 2: Какво не е прошката
Прошката не е забравяне• Така наречените “забравени” рани са неосъзнато “забравени” и това продължава да измъчва хората. За да се излекуват, е необходимо да бъдат осъзнати.
• Прошката лекува емоционалните рани. Припомнянето на случката поражда неприязън. Но вече не страдаме. Спасителят е възкръснал със следи от раните, но вече не е усещал болка.
Прошката не е само незабавен акт на волята• Повечето се чувстват виновни или обвиняват другите за това, че не им прощават веднага. Но прошката не е героичен акт на волята, с който премахваме неприятните емоциите, а е акт на цялото ни същество, в който участва цялата ни страдаща сила: душата, ума, волята.
• Който прескача етапите на емоционалните промени и лечение, прави само превръзка на инфектираната рана. По този начин раната би могла да се инфектира повече.
• Чувството на гняв и на вътрешна несправедливост са част от процеса на прощаване.
• Има нужда от време и за лечение, и за прошка. Не трябва да ускоряваме това, което става в нас.
• Трябва да различаваме чувството на гняв от желанието за мъст, фантазии, свързани със “справедливост”, която искаме сами да раздадем и т.н.
• Гневът е силна емоция, воля на сърцето, която Господ ни е дал, за да можем да опазим целостността си. Не гневът е грях, а омразата и страданието, които може да предизвика. Гневете се и не грешете, казва Господ.
• Важно е да вземем решение да не си отмъщаваме по никакъв начин. Отмъщението е безполезно и опустошително. Има нужда от вътрешен мир, емоционален.
Прошката не значи извинение• Да извиниш, означава да не смятаме за отговорен този, който ни е обидил. Когато някой ни направи някакво лошо без да иска или без да знае, няма за какво да ни иска прошка, но трябва да ни иска извинение.
• Ако някой е искал да ни стори зло и е искал да ни нарани, вече не става въпрос за извинение. Причината да извиним този, който ни е обидил, се основава на смекчените обстоятелства, предложени от миналото или други обстоятелства. Но никаква предумишлена вина, дори и обяснена, не би била извинителна. Тя може да не бъде дори простена. Когато Моисей моли Господ да прости на народа, Той отговаря, откривайки му, че е: “Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание...” (Изход 34:6-7).
Прошката не е синоним на сдобряването• Прошката се отнася до факта променил отношенията. Сдобряването е следствие от прошката, но не е задължително. Ако след приемане на прошката, чувстваме, че чрез сдобряване отношенията ни не биха се променили, е по-добре да откажем просто и ясно сдобряването, за да запазим мира. Мирът означава да не отмъщаваш и да не искаш отмъщение. Мирът и любовта на неприятелите не предполагат приятелство.
• За нещастие много хора се сдобряват без да са си простили един другиму обидите, за да не “безпокоят мъртвите”. Но без признаване и назоваване на болката, която сме причинили или почувствали, не съществува истинско сдобряване. Истината трябва да се говори.
• Сдобряването предполага прощаване, а прощаването предполага изричане на истината.
Прошката не се налага• Прошката е действие на любовта. Човекът, който прощава, трябва да се ангажира по свободен начин с избора, който е направил, без да има претенции към този, комуто прощава.
• Може да искаме да бъдем обичани от човека пред нас в гнева от лошите постъпки, но не можем да претендираме за това.
• Прошката се дава, иска се, но не се изисква.
Прошката не е отказ от това, което ти се полага• Прошката не изключва истината. Прошката към крадец не е освобождаване от връщане на откраднатото.
• Прошката не анулира последиците от причиненото зло или изказана лоша дума. Прошката не е акт на правда, а любов и реабилитация на виновния. Това означава да не смесваме злодеятеля с греха.
• На кръста Спасителят е осъдил греха, който носим, но нас не ни е осъдил заедно с греха.
Прошката не променя другия• Когато прощаваме, наистина се случва нещо необикновено, но с този, който прощава, а не с комуто се прощава. От прошката и той може да почувства чудото и може да си промени отношението или държанието, но силата на прошката се проявява в нас. Нас лекува, на нас ни дава мир, на нас ни дава сила да се молим за другия.
• Не трябва да прощаваме, очаквайки промяна в другия.
Спънките по пътя на прошката1. Падналата природа и покварената и сила.
• За падналия човек е естествено да не прощава на този, който го е наранил с нещо, и да се опитва да раздава “справедливост”. Казано иначе: Гневът се използва, за да се чувстваме и показваме силни. Без гняв човекът може да се почувства обезоръжен и уязвим.
• Прошката изнася болката на преден план, за да бъде излекувана. Възприемането и приемането на болката е условие на прошката.
2. Сваляне на обвинение чрез оправдателно държане.
• Прошката не означава извинение на държанието, което ни наранява.
• Има нужда от ясна преценка на случилото се.
• Има нужда от отговорност, която да се прояви в необходимия момент.
3. Смесване на прошката със забравата.
• Миналото моделира човека и решенията, които той взима.
• Да забравиш, означава да оставиш тези, които са те наранявали да продължават да го правят.
• Има нужда от асимилиране на болезнените случки.
• Можем да прости без да забравяме.
4. Връзката на прошката към някого със съжалението към него.
• Прошката е изцяло акт на този, който прощава. Тя не зависи нито от разбирането, нито от държанието, нито от съгласието на другия.
5. Мисълта, че трябва да се заслужи прошката.
• Прошката винаги е безплатен дар, не се заслужава.