дори съдбата на приятелката на Лили, дето пусна картата й с оня деспот...
Да, въпросната ми приятелка може да послужи като пример за Съдба vs. Свободна воля.
Дали оня е деспот или не, изборът да търпи това унижение е неин, не негов.
С взаимните си обиди и обвинения и двамата в момента творят карма и вместо да разплетат кармичния възел, те още повече се обременяват като че ли...
Дадена ни е свободна воля, макар и малко, но е много важно да ни "просветне" кога е моментът да се възползваме от това си право. Обикновено това се случва, когато се намираме на кръстопът. С всеки свой избор творим и променяме утрешния си ден.
Днес например си обремених кармата, като не се сдържах и брутално напсувах една селянка, която си позволи да нарече кучетата ми мастии. Стояхме в една градинка пред блока, цялата във фекалии, хвърлени боклуци и презервативи от терасите, мина някаква селска буца и реши да ми прави забележка защо съм се спряла там с "мастиите" и защо съм нямала торбички за л-на. Е, като погледнах, цялото предблоково пространство беше пълно с хвърлени торбички за боклук и други гнусотии... Всъщност това дори не е градинка, за да се правят подобни забележки. Интересното е, че от другата страна на блока има тротоари с градинки и малки магазинчета, и забелязвам как някои "граждани" редовно си разхождат кучетата там и наторяват околната среда барабар с тротоарите. На тях забележка не им се прави. Та изнесох й на тая реч и за политиката, и за безкултурието, стигнах и до турското робство чак... И явно се усети навреме жената какво възмущение се надига от мен, не искаше да ме гледа в очите и веднага побегна, за да не я залеят горещи вълни. Хехе, заработих си още една земна инкарнация, за да си изкупя кармата с нея.
