Нормално е да предизвикаш отношение, позитивно или негативно, от човек, с когото сте дискутирали, спорили. Дори критика, ако щеш, стига да е градивна. Както например спорим ние от време на време със Синухе, отстрани може да се стори на някой като заяждане, но това са идейни спорове, чиято цел в крайна сметка е да се изясни дадена концепция дали, защо и как работи, при кого работи, при кого не работи и т.н. Така се развиваме и ние, и форумът.
Но не намирам за много нормален негативизма, който се бълва от сиирджии. Не разбирам също така как може да ми съска насреща човек, с когото не само не се познаваме в реала, а и не сме влизали в дискусия по някоя от темите, нито в спор. Това ме учудва, но най-вероятно просто е част от манталитета, който трудно се променя.
В интерес на истината, с Марая дори не сме имали личен спор, не знам откъде и как е започнало, но развоят на темата наистина ме изненада, тъй като бе създадена с най-добри намерения от моя страна. И след като спорът бе потушен, не разбирам защо трябва да се снасят клюки кой какво бил казал, отговорил и кой как щял да реагира. Ни ми отнемайте, моля ви, правото да знам най-добре какво съм искала да кажа, какви съм целяла с дадена реплика и какво евентуално бих предприела. С това приключвам коментарите за случилото се.