Проблемът при описването на това какво е Бог идва от заблуждението, че става въпрос за едно същество. Всъщност те са 2 - Вселенския Разум и Съзнанието.
............................. И проблемът е в изкуствения образ на Бог създаден от повечето религии.

С това вече се съгласявам

Не ми се пуска нова тема за това, затова ще пиша в тази. Мисля, че малко или много има връзка, с това което искам да споделя.
Вчера гледах пак един филм документален  , незнам дали е истина или не...

Един мъж на средна възраст, внезапно получил силна болка в корема... бил в чужда държава и не му обърнали внимание в болницата .... отначало усещал, че може би ще умре, след няколко часа вече бил сигурен... в един момент видял тялото си отстрани, т.е. духът му излязъл от тялото ... видял други души, които го викали да отиде с тях ... и в един момент както той казва "почувствах се в ада". Тези другите души около него започнали да го нагрубяват, да го притискат, да го задушават, да го мъчат ... питали го "вярваш ли в бог" и т.н. и т.н... и след като повярвал всичко светнало ... направили му били операция, оживял, но дълбоко в себе си се променил. Станал свещенник. А преди тази случка характера му бил такъв, че постоянно нагрубявал близките си, тормозел ги, те живеели в страх от него.

Това, което аз си помислих за себе си, докато гледах този филм ... е че ако бях на неговото място, може би щяха да ме тормозят по един друг начин. Искам да кажа, че имам вътрешното усещане в себе си, че трябва да подтисна или да преработя сексуалната си енергия, защото я чувствам като лоша и ако някой ден се озова в положението на този човек от филма, заради нея ще си бера греховете 
Астрологично си го обяснявам с осмия ми дом.
И в този смисъл вярвам в Бог, в това, че има душа и че тя трябва да се научи да живее.

Интересно ми е дали и вие чувствате някоя част от вас, от характера ви като лоша, като нещо, с което трябва да се преборите, като нещо заради, което ще горите в ада 

Интересно ми е дали и вие чувствате някоя част от вас, от характера ви като лоша, като нещо, с което трябва да се преборите, като нещо заради, което ще горите в ада 

повдигаш интересни въпроси    но според мен истината е другаде. не трябва да се бориш с тъмните си страни, а да ги приемеш с любов в себе си. ти си съвкупност от добро и зло, а истината е в баланса. приеми с любов тъмното си Аз. то е част от теб. ти не си само Божествена любов, а си и тъмнината на собственият си характер. но тази тъмнина си пак Ти. не можеш да се отървеш от себе си. можеш просто да се обичаш  :wub:

ад няма!!! има само твоите страхове, а страхът е другото лице на монетата - тя винаги има две страни. двете основни чувства във Вселената са Любов и Страх - всичко останало са техни производни. ти избираш в кое да съществуваш 

Tanina, "лошите" страни не могат да се преборят или подтиснат, защото ще те връхлетят с нова по-голяма сила или може да избият в неочаквана посока. Сексуалността е нещо нормално, естествено и желано във всеки човек, признак е на добро здраве, защо смяташ, че има нещо нередно? Специално при жените се наблюдават различни периоди, които са хормонално обусловени.
Мисля, че не е добра идея да наричаш нещо в себе си лошо и да го игнорираш. Освен това всички нормални хора изпитват подобни чувства към някои части от себе си, всъщност по-важно е човек да открие най-подходящото отношение към тези свои качества, там е ключа от бараката.

ами Веще, като ги приемем тези отрицателни неща в нас...аз си ги знам мойте и започвам да се примирявам, защото е най-трудно със себе си да се бориш....когато се усетя, че ме обхваща лошотията и кривотият започвам да се моля...бог да слезе в мен в сърцето ми...това е което мога да направя и ми помага....
даже започвам да се отказвам да ги променям(приемам ги като част от мен), което обаче не е ли лошо?

ами Веще, като ги приемем тези отрицателни неща в нас...аз си ги знам мойте и започвам да се примирявам, защото е най-трудно със себе си да се бориш....когато се усетя, че ме обхваща лошотията и кривотият започвам да се моля...бог да слезе в мен в сърцето ми...това е което мога да направя и ми помага....
даже започвам да се отказвам да ги променям(приемам ги като част от мен), което обаче не е ли лошо?

ми просто ги приемаш бе - те са част от теб. не можеш да избягаш от тях и да искаш. с течение на времето те сами се изчистват от теб, но първо трябва да ги приемеш... ако ти нямаше лоши страни щеше да бъдеш ангел, а не да се родиш като човек на Земята 

Аз винаги съм била вярваща, а с течение на годините стигам до извода, че Бог има, но всевишен от плът и кръв, а божествената енергия - космоса. Тамааааан вече си чакам последния удар на гилотината ..... и отнякъде изгрейва слънцето и облаците се разсият. И това се е случвало неведнъж. Трябва да вярваме в себе си и да се променяме към по-добро, а не да се стремим да променяме другите. Бог е в нас.

аз  вярвам,но не в бог.тоест не в общоприетият"бог"вярвам в силата на духа,личноста,интуицията.вярвам,че човек е така устроен,че да стане проводник на енергия.просто трябва да повярва че я има и да я пожелае.човек носи и добро и зло в себе си.и така трябва да бъде.за да бъдеш добър трябва да знаеш какво е да си лош.да преминеш през всички етапи за да ги разбереш по-добре.ако направиш избор само по хорското мнение или защото така ти диктуват правилата то това всъщност не е избор,и винаги има опасност да залитнеш.правото на избор е най-големия дар който имаме.а религията във вида в които ни се натрапва винаги е отнемала правото ни на избор.забранявала ни е да мислим и чувстваме,да се развиваме.подклаждала е войни и трудности за да може човек винаги да се чуства на ръба и да не си задава въпроси.а ако някой все пак го направи е обявяван за враг,съден,убиван.за това не обичам да наричам това в което вярвам бог.ако на хората векове наред не им беше забранявано да мислят защото така е богуугодно то сега човечеството щеше да е коренно различно.случайно или не преди дни ми попадна ето този филм http://vbox7.com/play:8d0a8514  чак не можех да повярвам колко точно отразява мнението ми.

общоприетия бог е залъгалка за масите, за да се жъне по-лесно лууш  това общоприетото, обикновено е нещо доста съмнително 

и да човекът е дуален и е съвкупност от части на харктера си. нормално е и да има две страни - добра и лоша, защото едната дефинира другата.

снощи гледах един филм по канал 1 "живи" и там ми хареса едно изречение. преди да започне филма един оцелял разказва какво е станало /катастрофа на самолет в планините/. та пича каза следното: "Там се срещнах с БОГ! Но не с бога на хората, а с онзи Бог дето е навсякъде!"... та това доста добре дефинира ситуацията с боговете на тази планета 

Надин, като се кефиш на Зейтгейст, вземи прочети и Матрицата V