гледах по Дискавъри, филм от поредицата за "Човешкото тяло", как в критична ситуация
алпинист, който катерейки ,скалният къс за който се е хванал се откъсва и го затиска , а той с главата надолу и държейки камъка да не го смачка се пързаля надолу към ръба на дълбока пропаст и точно там на ръба,концентрирайки огромна сила в мускулите на ръцете изхвърля през глава скалата ,оцелявайки на ръба. Невероятното в случая е ,че става въпрос за отломък, тежащ четвърт тон.
помислих си гледайки ...- не подценявайте силата на отчаянието,
много точно показва асп. Плутон/ Слънце, живота е най-голямата сила /Слънцето/ и когато е застрашен, за да отцелее човек учудва и самият себе си, случвайки невъзможното 
е някои го обясняват с притока на адреналин в кръвта

аз също съм имала два или три пъти през живота си ситуации, в които се е активирала точно тази част от мен, а после се чудя как изобщо съм могла да го направя и да се справя. но не такива силови неща, а по скоро застрашаващи личността ми... оттогава бившият ми съпруг като ме види ядосана се покрива поне на 2м настрани от мен и колкото и пари да му дават не припарва наоколо ми

това са "нормални" ситуации според мен, когато тялото е един вид изключило и контрола се поема от Висшият Аз в името на оцеляването /естествено ако не ти е писано точно в този момент да се гътнеш де/

например и при двете ми катастрофи идея си нямам какво се случва и дори не съм се изплашила. изплашвам се после като осъзная какво е станало, но и двата пъти и косъм не е падал от главата ми, а в момента на катастрофите съзнанието ми изобщо не се намира в тази реалност... ама въри обяснявай на катаджиите, че така е трябвало да стане, а ти не си присъствал там

:rolleyes: усещането е все едно плуваш в тъмнината и някой те люлее на ръце и ти пее приспивни песнички - демек съзнанието ти е на абсолютно сигурно място и изобщо не присъства на място за да не се травмира или изплаши...