Малко поезия и от мен :blink:
Родих се Слънце Родих се Слънце в слънчев ден,
с капки дъжд в очите посадени.
В тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността
с чезнещ поглед по безкрая,
с прашни улици закътани в душа,
забравила, че е безсмъртна в края.
Родих се Слънце, утро да създавам,
да творя живот от светлина
и топло в тъмно да раздавам,
когато се превръщам в Луна.
Родих се, за да стана и Венера,
вечерница във нечии очи.
Недостижима, обич да раздавам,
с разпилени от мечти коси.
Родена от взрива на пустотата,
в мен живее мрак и светлина.
Целуната от вечността на прага,
преди да сляза в долната земя.
Безмълвно Безмълвна нощ в прегръдка тиха,
на всеотдайна обич ни обрича.
Заспали чувства, нощта е будна,
звездите често името ти сричат.
Догарям в образа на споделена жажда
и търся себе си в огледало от стената.
Нима съм аз в разкривената ти сянка,
или в ежедневието ти днес се вдлъбнах?
Нима си ти в новата си дреха,
прикрила наранената ти гордост?
Захвърлил овехтелите доспехи,
които кърпеше с нишки честност.
Нима съм аз в натруфената рокля,
с тонове червило по душата?
Парчета плат прикриват голотата,
на длани които само тебе търсят.
Безмълвно сричам заклинание за вяра.
Безмълвно вярвам, че с любов се оцелява.
Разпилените ни чувства се привличат,
като сатен парчета от образа на огледало.
Като сълзата паднала от теб с моя образ,
през радостта на сбъдната молитва.
Облечени в скъпи дрехи на самотност,
обречени до края да се търсят и обичат.
С обич вплетени са часовете светли,
в съмнения убита е неизживяна радост.
Времето се мери с ударите на сърцето,
белязани с любов годините броят се.
Petia-Paty - Петя Данаилова
http://petia-paty.blogspot.com/