Поезия

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #100 -: Април 19, 2011, 08:30:24 pm »

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #101 -: Април 19, 2011, 08:32:35 pm »

ПРОДАВАЧ НА НАДЕЖДА

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #102 -: Април 19, 2011, 08:34:56 pm »

Аз искам ти да си щастлива,

Забравила студа и самотата.

Така ще бъдеш по красива,

Ефирно елфче от гората,

Обожествявана фурия,

Безбрежна като океана,

Излъчваща света магия,

Чаровна, весела, засмяна.

Аз много, много те обичам,

Макар пред тебе да отричам!

Найден Найденов

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #103 -: Април 19, 2011, 08:36:51 pm »

Не скърби, мили мой Джонатан!
Не наливай сърцето със злост.
Бог всичко вижда, Джонатан.
Бог над всичко бди ден и нощ.
Помоли се за злодеите, Джонатан.
Помоли се за тия души,
дето освен теб, Джонатан,
няма кой да утеши.

Стара песничка

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #104 -: Април 19, 2011, 08:38:14 pm »

Приказка

Под дъжда, който чука невидим в листата,
двама крачим без път и сами.
Няма вик на дървар, ни пътека позната.
Само тъмният вятър шуми.

Вземам тихо ръката ти, хладна и бяла
като гълъб, спасен от дъжда.
Отстрани на косата ти свети изгряла
една малка дъждовна звезда.

Стой така, стой така. Нека тя да ни свети.
Нека тя да ни води в леса.
Може би ще намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса.

Ще му кажем тогава: "Недей ни разделя.
Равнодушни недей ни прави.
Ако искаш, вземи ни и хляб, и постеля,
топлинка само в нас остави!"...

____________
Но в косата ти вече звездата не свети.
Мълчаливи вървим из леса.
Ах, къде да намерим вълшебното цвете,
дето прави добри чудеса?

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #105 -: Април 19, 2011, 08:59:52 pm »

Жди меня

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.

Константин Симонов (1941)

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #106 -: Април 19, 2011, 09:02:34 pm »

Сълза

Надежда Захариева

Нарисувай ми, художнико, сълза.
Четките вземи, не ми отказвай!
Лека - като капката роса.
Тежка - като капката омраза.
Волна - като безпричинен гняв.
Кротка - като ласката безшумна.
Гузна - като премълчаван грях.
Горда - като обич неразумна.
Ясна - като тихи небеса.
Мрачна - като вихър разбушуван.

Нарисувай ми, художнико, сълза!
Истинска сълза ми нарисувай!
Захвърли палитрата встрани.
От душата ми вземи боите!
Надълбоко с четките бръкни,
не оставяй скрито и покрито.
И изтръгне ли сълзата - зов
даже от душите вледенени
стон от болка или от любов,
знай, че ти си нарисувал мене.

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #107 -: Април 19, 2011, 09:20:52 pm »

Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх отблизо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да пoложа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш.

pipps

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #108 -: Април 20, 2011, 05:37:32 am »

КРАСУТА* :72:

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутринта
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начервисам
и са нагласа!

Тъй по нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и вартях са,
цъках с език,
плюх са дан са уручасам-
тъй са възхитих.

Дъл на пустото глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла....
А, стига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки-
как навън ш' въря?
Момците ку се натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
като заблеста...........

И къдету койт' ма срещни-
пламна изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък не съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур още спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну-
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй врйз мен кат дъж..
Някуй тряа да ма ущипи!
(по възможнус мъж)

* Автор - незвестен

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #109 -: Април 20, 2011, 06:10:28 am »

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Last_Kiss

1900

Re:Поезия

« Отговор #110 -: Април 21, 2011, 08:09:56 pm »

СРЕДНОЩНО

Часът е три – сънят си е отишъл
в безплътната среднощна пустота.
Единственият звук е твойто дишане,
подгонено от пулса на кръвта.
Не се виня затуй, че съм самотна –
да бъдеш сам по избор е съдба.
Най-дълго оцелялото животно
е единакът – той или пък тя.
Да имаш власт над своите покои,
над тихата си жажда за мечти,
е благодат… Но важното е кой е
объркал мислите ти точно в три.

Даниела Жулева

КОНЧЕ ПОД ЛУНАТА

Сънувам рядко Долината на детските години.
Играе конче под луната, в морава тъмносиня.
Внезапно, щуро-пощуряло, то горе я съзира,
а в езерното огледало отново я намира.
Това за теб и мен е ясно. За кончето е тайна.
То трепва сякаш пред опасност, като света безкрайна.
И ветроносно полетява. Къде? Едва ли знае.
Галопът просто го спасява. В беда и с нас така е.
Пробожда страх, стърчат премеждия пред коня и човека.
Но крие ехо от надежда подлунната пътека.
Тя води до трева и жито. До склона и водата.
А с примката на изкусител там дебне пак луната.

Богомил Трифонов

В ЗИМНАТА ВЕЧЕР

Като мечка космата и черна
аз ще вляза във твоята стая,
ще убия тъгата вечерна
и ще седна със теб да играя.

И когато теб в зимната вечер
като малко момиче разсмея,
ще си махна аз кожата меча,
и след туй ще те сложа на нея…

Владо Любенов

Активен

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #111 -: Април 22, 2011, 06:02:37 am »

Цитат на: Nebesna в Февруари 12, 2010, 10:34:55 pm

Юпитер е в Риби и ще премине много набързо през този знак. Не само, че съм станала състрадателна и плача от умиление пред всяка жива твар и при всяка проява на добро, но и душата ми търси "спасение" и утеха в поезията и изкуството. Какво ли ще става като влезе Нептун в Риби - не смея и да си помисля. Две планети ще ми аспектират Меркурий и Венера в Риби - Плутон в Козирог (секстил) и Нептун в Риби. Секстилът на тр. Плутон с Меркурий вече действа, а тр. Юпитер е в точен съвпад с него в момента.

Ето какво съм написала при откриването на тази тема.

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Last_Kiss

1900

Re:Поезия

« Отговор #112 -: Април 22, 2011, 06:23:52 am »

68

Не знам какво сънувах
през таз нощ, дето отминава.
Тъжен, много тъжен ще е бил сънят -
защото буден мъката ми продължава.

Усетих, като ставах
по възглавницата влага
и щом я усетих, за пръв път почувствах,
душата ми да залива горчива наслада.

Тъжно нещо е сънят,
който плач ни причинява,
ала имам в тъгата си едничка радост...
Знам, че все още сълзи ми остават!

Бекер

Активен

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #113 -: Май 05, 2011, 01:36:47 am »

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
...
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #114 -: Май 05, 2011, 01:39:52 am »

Цената на мечтите

Не питай за цената на мечтата -
бори се , литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
...възкръсвай, ставай, искай и намирай!

Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -

тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.

Людмил Янков

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #115 -: Май 05, 2011, 01:42:01 am »

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи,
отблясъка на нощите ми голи,

Кажи й, да не пита на кого,
усмихваш се наум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни,
и кой сънят ти всяка нощ краде,
чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита,
кажи й, Обич моя, да мълчи,
кажи й, че боли когато пита!

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат,
ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

Албена Соколова

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

abroad

2187

Re:Поезия

« Отговор #116 -: Май 05, 2011, 01:43:12 am »

Цитат на: Stella в Май 05, 2011, 01:36:47 am

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.
...
Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш -
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо...
Не спирай да се чувстваш жив!

Ева Корназова

това добре ми дойде :blink:

Активен

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #117 -: Май 05, 2011, 01:47:50 am »

Цитат на: abroad в Май 05, 2011, 01:43:12 am

това добре ми дойде :blink:

Ееее, радвам се! Дерзай тогава!

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #118 -: Май 05, 2011, 02:02:36 am »

ОРИСВАМ ТЕ...

... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
първо твоя, с цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си до прималяване.
А аз при всяко мръкване ще те обиквам,
за да ме има пак на зазоряване.

ester

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥

Stella

7765

Re:Поезия

« Отговор #119 -: Май 05, 2011, 02:25:36 am »

Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
...
Но напоследък трудно се лети.
Да полетиш е чиста проба лудост,
че всичко се отмерва във пари,
и ценност са безочие и грубост.

Живея в настръхнал вълчи свят
и всяка сутрин слагам вълча кожа,
излизам вън във сивия си град,
а сивото ме взема за заложник.

Но пеперудената ми душа
отвътре блъска яростно с юмруци,
а съвестта крещи: Лъжа! Лъжа!
Знам, лудост е да се затвори птица

Красимира Михайлова

« Последна редакция: Май 05, 2011, 03:49:31 am от Stella »

Активен

Възхищавам се на сърцето ми, защото дори да е ранено в приятелството или любовта, намира сили да победи, защото все още вярва в истинските стойности ♥ ♥ ♥