Според вас този егоистичен егрегор дали не е свързва със Сатурн? Или с Уран и Сатурн?


От книгата "Карма и егрегор":

Егоическият егрегор
Онзи, който си казва: "Край, писна ми да мисля за всички, от днес ще живея само за
себе си!" всъщност, без да знае, започва да служи на егоическия егрегор.
Егоическият егрегор има влияние върху всеки човек и неговата отличителна черта е, че за
всекиго той е различен. Функциите му, на първо място, са поддържането на човека като
биологична й социална единица и охрана на неговото самосъзнание. Егоическият егрегор
поддържа у човека усещане за собствена индивидуалност, чувство за собствено "аз". Когато
егоическият егрегор започне да отслабва, у човек намалява усещането за себе си и той
започва да плува по вълните на окръжаващите го ситуации. Способността за съпротива
срещу средата е силно свързана със самосъзнанието. Затова творческите личности почти
винаги са крайни индивидуалисти.
Въпреки че осигурява цялостност и защита на човешката психика от околната среда,
егоическият егрегор винаги е малък, притежава слаба енергетика и е склонен към бърза
кристализация и умъртвяване на формите. Това води до намаляване броя на каналите за
връзка на човек с други егрегори. Физическото съществувание е основа за всяка ево-
люционна дейност. Поради това ролята на егоическия егрегор е важна в системата на
отношения на човека с тънките светове. Онзи егрегор, който изисква интензивно служене,
винаги е принуден да съгласува това служене с егоическия егрегор. А това дава
възможност на егоическия егрегор да узурпира властта и да прекрати почти всички
връзки на човека с други егрегори. Но егоическият егрегор е твърде слаб и притежава
20
малка реализационна власт. Затова кармичните канали за връзка с други егрегори се
отварят, въпреки __________плътната защита на егоическия егрегор. Но това се схваща така, сякаш е
заслуга на егоическия егрегор. И импулсите в защита на трети лица или организации се
схващат от подсъзнанието като защита на собствените интереси.
Отстрани може да изглежда смешно, когато егоистът, подчинявайки се на неосъзнати
импулси, извършва неочаквана алтруистична постъпка. Самият егоист е ошашавен не
по-малко от другите. И на никого не му хрумва, че това е опасен симптом, че и ако не
бъдат взети бързи мерки, неизбежно ще последва катастрофа.
Всеки голям егрегор е по-силен от егоическия. Затова егоическият не може да окаже
особена съпротива. В случай на пряко въздействие той се приспособява или деградира.
Тогава човек или умира, или изпада в летаргия. Той съществува, но подобно на автомат: не
изпитва нито чувства, нито мисли, нито притежава вяра и надежда за нещо.
Но по-често кармическият егрегор постъпва по друг начин. Той създава дупка в
защитното поле на егоическия егрегор и отслабва енергетиката му, докато не успее да го
промени. Такива енергийни изтичания са важни знаци, по които може да се разбере в
каква посока трябва да се разширява същностното съзнание на човека и как да се
променя егоистическият егрегор. И ако тези знаци биват пренебрегвани дълго време, това
неминуемо ще доведе до катастрофални промени в егоическия егрегор. Подобни
енергийни дупки в егоическия егрегор са от различно естество, но най-типични са две:
съдбовната самота и нежеланата любов.
При всеки чувството за самота възниква от време на време. Обикновено то означава,
че даденият човек води твърде активен живот и кармическият егрегор го изключва за
малко, за да може да размисли върху своя живот. Но съвсем друго нещо е съдбовната
самота, която непрекъснато присъствува в дълбоките пластове на психиката, отравяйки
целия човешки живот. Тя представлява забрана на кармическия егрегор за включване на
дадения човек във всякаква групова и семейна дейност. Това е ясен сигнал, че човек не е
готов за такава дейност, защото егоическият егрегор е затворен от собствения си
егоцентризъм.
Друг вариант на енергийна дупка в егоическия егрегор представлява нежеланата
любов, продължаваща години и десетилетия, без признак на взаимност или радост.
Човек силно иска да се освободи от това чувство, но сърцето - кармическият егрегор -
не позволява. И човек, въпреки волята и разума си, се стреми към избрания обект.
Възниква ситуация на лъжлива привързаност, за която предупреждават йогите.
Привързаността е неизбежен спътник на еволюционната работа. Човек се
привързва към егрегора и към неговите проводници - идеи, общество, хора. Но това
става само за време на общата кармична програма. Когато тя бъде завършена,
привързаността изчезва. Ако пък съществува обща кармична програма, но тя не се
изпълнява, възниква лъжлива привързаност. Тя е съпроводена с изтичане на енергия и
за двете страни. Еволюционна работа не се извършва. "Не мога без теб, но не мога и с
теб!" - познато, нали?
Ако читателят е в подобна ситуация и запита: "е, добре де, а какво трябва да
направя?", авторът би му препоръчал да остави трактата настрани и след време да започне
четенето отначало.
- - -
Служенето на егоическия егрегор не трябва да се бърка с егоизма. Ние никога не
успяваме напълно да се справим с егоическия егрегор. Всички занимания, свързани с
външна дейност, неизбежно ни включват в различни егрегори - работа, неформални
групи, семейство и прочее. Егоистът в обикновения смисъл на думата, е онзи, който
получава енергия по канали от различни егрегори, но се стреми да отдава енергия
предимно на егоическия. Той е истински енергиен вампир. Такова поведение води до там,
че егрегорите, които не успяват да го подчинят, затварят каналите си за връзка и
прекратяват енергията си към него. Подобни хора биват изхвърляни от разни неформални
21
групи, а формалните колективи не ги обичат.
Бидейки прогонен от колектива, тоест — отлъчен от съответния егрегор, човек може
да направи опит да промени поведението си. Но може и да продължи по стария начин,
опитвайки се да се присламчи към друг егрегор, за да използва неговата енергетика за
собствени цели. За известно време такава хитрост може и да мине. Но трябва да знаем,
че в даден момент ситуацията непременно ще излезе извън контрол. Защото егрегорите са
различни. Едни действат по-меко, други по-твърдо, но голямата част от тях са много по-
могъщи от егоическия.
Съществува и друг, не толкова наивен начин на поведение. Усещайки слабостта на
егоическия егрегор, човек може да се пробва да се внедри в желания от него егрегор. За
целта използва енергията на други егрегори, на които служи и по чиито канали получава
енергия. Типичен пример са опитите на някои шефове да получат вниманието на
служебно подчинени хубавици.
Такъв подход дава ефект, доколкото е използвана значителна енергия. Но използването на
големи енергийни потоци за лични цели води до увеличаване на хаоса у всички
участващи егрегори. И те, естествено, вземат съответните мерки. Енергийните загуби
неизбежно ще бъдат забелязани и тогава ще последва отговор на съответно енергийно
равнище. Това е като ситуацията на шпионин, работещ едновременно за няколко вражду-
ващи страни. Рано или късно него ще го разкрият и ще го очистят. Вярно, че до тогава той
ще причини на "собствениците" си твърде много бели.
Във всеки човешки живот ролята на егоическия егрегор е много важна. Но тук, за
съжаление, не могат да бъдат дадени някакви общи препоръки. Тази роля за различните
индивиди варира в много широки граници. За едни самата съдба е определила да бъдат
водени от общоприетите норми и да плуват по течението. За други тази роля е само в
избора на течение, а всичко останало е предварително определено, тоест - егоическият
егрегор е твърде слаб. На другия полюс се намират хората, на които кармично им е
определено да създадат мощен егоически егрегор и да се противопоставят на средата
си и на общоприетия морал. Такива хора си създават система на поведение, своя етика и
морал, дори оригинална философия. Всеки опит за приспособяване към средата за тях е
пагубен: нищо не се получава, а собствената реализация закъсва.
Никой не получава способности безплатно. Един получава дадена способност за
сметка на някой друг и затова кармично е задължен да работи за двама. Всяко
нереализиране на способности, тоест неизползване на канал за връзка с даден егрегор
утежнява личната карма. И то независимо дали човекът осъзнава своите способности. Гени-
алният писател е длъжен да пише романи, а не да се занимава с проблеми на домсъвета.
Описанието на егоическия егрегор ще бъде непълно, ако пропуснем една негова
особеност. Всеки, който служи на егоическия егрегор, притежава минимална свободна
воля. Той е роб на своите желания, тоест — на низшите си подсъзнателни програми. За да
преодолее подобно робство, човек трябва да потърси по-възвишени цели и идеали, тоест
- да се включи към голям егрегор. Но в случая свободата на избора е все едно да си
избере пижама на кръгчета или на квадратчета.