И аз дойдох до извода от наблюденията, че когато човек е несъзнателен, каквито сме в 99% от случаите, егрегорите взимат решенията вместо нас.
А когато човек е съзнателен, решенията се взимат общо взето фифти фифти.

Изобщо човек в болшинството случаи е марионетка на други сили също като впрегнат кон и кочияш с камшик.
Та това във връзка с другото питане звездите ли определят или ние самостоятелно си взимаме решенията...

Словото е имало мистично и магическо значение и в съпоставимите с понятието “клетва” понятия “заклинание” и “проклятие”. Във всяко от тях са били задействани различни страни на многоаспектната дума: при клетвата силата й е била насочвана към себе си от този, който си дава сам дума, а при заклинанието и проклятието - навън, към някого другиго. При това действие енергиите на думата при заклинанието, от една страна, и при проклятието , от друга, са практически противоположни: при заклинанието човекът, който го изрича, прави опит да установи енергийна връзка на симпатия с обекта на заклинанието, докато при проклятието е точно обратното: той се опитва да прекъсне вече съществуващата връзка, да се отдели от обекта на проклятието, да бъде в егрегор, различен от неговия.

Такъв вид заклеване е много силно и човекът, който прибягва към него, отдава себе си на волята на духа, към чиято сила се е обърнал - и чак до мига на изпълнението на клетвата си на практика е негов “неволник”. Съвсем е възможно подобна клетва да разшири своето действие и при следващата инкарнация (или следващите инкарнации) на заклеващия се. Има случаи, когато някой човек при първа среща с непознат изпитва ужасяваща неприязън към него. Агни Йога твърди, че примерно 50 % от хората, с които се срещаме в настоящото си въплъщение, тъй или иначе (в различна степен) са пресичали своите кармични линии с нашата в минали инкарнации: и това значително ни облекчава в установяването на контакти в сегашния ни живот. Това обяснение може да хвърли светлина върху сякаш с нищо немотивираните много силни симпатии или антипатии, възникващи понякога при първо запознанство с някои хора: ние вероятно сме или големи приятели, или непримирими врагове в някоя предишна инкарнация. Понякога за ускоряването на развързването на подобни кармични възли душите на бившите врагове може да се окажат в едно семейство - да бъдат или братя и сестри, или родители и деца, изпитващи огромни страдания един от друг.

Божидар Ставров

Изобщо човек в болшинството случаи е марионетка на други сили също като впрегнат кон и кочияш с камшик.
Та това във връзка с другото питане звездите ли определят или ние самостоятелно си взимаме решенията...

Според руски астролози на човек му е отредено до 20 % свободна воля, останалото е съдба или кодирано вече, в рамките на които той трябва да работи. Това според с по-голяма сила се отнася за по-старите души, които са натрупали много опитности и съответно редица кармични уроци, навлязли са в множество кармични кръгове, от които не се излиза лесно, естествено не изключвам една стара душа да е достатъчно зряло и еволюирала до по-високо ниво, но това е рядко явление.
 Подводни е изключително прав, ако някой си мисли че е свободен жестоко греши, ние сме зависими от всичко и всеки, само когато вътре в нас се настани любов, мир и хармоноя можем да се почувстваме свободни, но въпреки всичко ние сме част от този свят, и едва ли някога  ще можем да бъдем свободни в истинския смисъл.
 СВОБОДА какво наистина означава това? Това е Уран, но не анархиста и революционера, а просветлителя, само когато мъдростта като есенция от живота достатъчно назрее в нас, включително и в духовен аспект, можем да кажем че ние вървим по пътя на свободата.

Цитат на: Небесна в Февруари 13, 2010, 10:19:03 pm

Такъв вид заклеване е много силно и човекът, който прибягва към него, отдава себе си на волята на духа, към чиято сила се е обърнал - и чак до мига на изпълнението на клетвата си на практика е негов “неволник”.

в християнството тези егрегори се наричат духове, /дух на омраза, дух на алчност.../, но ми се струва, че като се наричат така, едва ли не им се слагат личностови черти, едва ли не тези духове стават личности и аз наистина съм виждала някакви хора, които едва ли не вярват, че се бият с някакви демони- това е крайният вариант на оличностяването на този егрегор, а това ми се струва неправилно, как мислиш..

Не смятам, че е неправилно. Не казваме ли "духът на групата" или "духът на форума". Това е енергия. Егрегорът си има колективен дух.

едва ли не тези духове стават личности

Съм твърде склонна да мисля, че висшите егрегори се явяват по същността си създания по-висши от нас, какво да говорим изобщо за личности.
Човекът се намира някъде по средата на стълбицата на развитие според херметиците.
Я да си вдигнат ушите които мислят, че човекът е венецът на творението.

Един, според мен, опростенчески начин да се определи енергетиката на групата е като се построи композит или комбин от хорскопите на отделните нейни членове. Колкото по-многобройни са групите, толкова повече се усложнява модела. Затова се взема като отправна точка датата на създаване на дадена организация, група или държава и на тази база се определя енергетиката.

СВОБОДА какво наистина означава това? Това е Уран, но не анархиста и революционера, а просветлителя, само когато мъдростта като есенция от живота достатъчно назрее в нас, включително и в духовен аспект, можем да кажем че ние вървим по пътя на свободата.

Тамън щях да кажа какво стана с тази тема и щях да я пращам към Мистиката вече и точно щях да вмъкна,не е ли Уран този който е ключа към освобождаването от егрегорите,защото той е не просто свободата,той е индивидуалният висш разум,уникалността а не унифицирането,озареният ум който вибрира на много високи честоти-там където се приемат идеите само на Висшият АЗ.

Късането на окови,ограничения също е по Уран-Плутон и Нептун омагоьсват,обричат и завличат,тука са емоциите чрез които биваме владеени,образите които се нагаждат в нашата психика навсякъде около нас и ако не е висшият разум-ще сме кукли на конци,макар че често сме и такива   напоени с образи и невидими послания навсякъде от средата ни.Добре че е Уран-стремежа за запазване на уникалността,за свободната изява-а коя изява е свободна наистина- само тази която не отразява никой и нищо,освен чистият АЗ или това ниво на Аза,което не е сформирано от материята,там където се е отпечатал висшият разум. Или с две думи Уран е този който разваля магията само с една мълния,искрица от висшето съзнание,той e така нареченият DE-SPELL , а SPELL-там са водните Плутон и Нептун,докато Луната е просто тази част от нас където се случва всичко това.



Тая картинка ме навежда и на Хирон-ключаря и ако Уран е импулса за отключване,освобождаване,то Хирон е средството за осъществяването,настройката към земното изменение -погледа встрани,от друг ъгъл-измерение-връзката със Сатурн формата.Сатурн може и да задържа към формата,но той е и реализма,суровата действителност и суровият урок и в тази триада-Уран-Хирон-Сатурн, той също освобождава-от всякакви зависимости към този или онзи егрегор,Сатурн е аскет и не търпи фалшивото,това което води до изкривявания .Егрегора съще е структура,а структурите са под властта на Сатурн-така че той може и да ги унищожи,особено след като е канал на влияние на Уран.

Аз ги виждам така нещата като ред на сформиране:

Нептун-колективната вяра/нужда в едно нещо създава неговият образ на астрално ниво
Плутон-това е фазата от изграждането на егрегора когато колективният образ се вгражда в индивидуалното подсъзнание и започва да бъде захранван и енергийно от него;тук вече той придобива собствен живот и започва да влияе,да властва
Луна-психиката и емоциите са инструмент на неговата изява,ние тук отразяваме това което виждаме,а в отразяването на чужди светлини,ние не излъчваме своята собствена

Или имаме канал за сформиране на егрегор Нептун-Плутон-Луна и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .

Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.

Слънцето не е включено като най-основен символ, след като всичко става на едно неуловимо равнище-водните планети,рефлекторно и реакционно, неосъзнато,то няма пряка връзка със съзнателният разум.А и егрегора не пречи на изявата на Аза,нито заменя неговата същност- просто той се храни в областта на Луната на материално равнище.

Едит: За тези които не са разбрали картинката -Уран е самата анти-магия като импулс и модел-нейната идейна форма,ключа е Хирон-нейната материална изява или аналог по съответствие, катинара-Сатурн или това което трябва да се отключи физически,да се повлияе материално на самата структура.

За това аз винаги някой като ми каже откачалка го приемам за огромен комплимент,но и винаги връщам-по-добре от закачалка  :rolleyes
Само дето аз знам за какво говоря,а много не знаят-но това е живота на закачалката ,ох ще падна вече от смях  Не че е смешно де 

Един, според мен, опростенчески начин да се определи енергетиката на групата е като се построи композит или комбин от хорскопите на отделните нейни членове. Колкото по-многобройни са групите, толкова повече се усложнява модела. Затова се взема като отправна точка датата на създаване на дадена организация, група или държава и на тази база се определя енергетиката.

Силата на енергетиката на групата зависи от силата на най-слабият и член-това е окултна максима.

А за енергетиката може и така да става да се види-чрез дата на възникване в материалният свят (но така ще разберем повече за настоящата му изява и цели отколкото като цяло мисля),но самият егрегор може да е създаден много преди това или да е много стар егрегор с по-съвременна облицовка и за това да се смята за нещо друго.

и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .
Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.

Егрегорите са толкова пъти по-мощни от нас, че на нас като единици не ни е съдено да ги разрушаваме. Ние приличаме на - имаше един ням филм, дето един си имаше една малка количка и един огромен магнит. Излизаше на шосето и насочваше магнита към оная кола, която вървеше в неговата посока, на кръстовище сменяше с друга кола и така до местоназначението си.

Та нашата работа с егрегорите ми прилича на това - накъдето насочваме вниманието и отношението си, натам се залепяме за съответен егрегор. Да ги използваме, придвижвайки се в различни посоки - да. Ако успеем да се откъснем от някои от тях. Но да ги разрушаваме...егрегора на нацизма, егрегора на нацията...борбата е безмислено жестока.

Ето какво говори херметизмът:

За удобство херметическата философия разделя вселената на три велики планове, а именно:
1. Велик физически план.
2. Велик ментален план.
3. Велик духовен план.

Човечеството се намира в най-високата точка на средния план - Велик ментален план. Ето какво казват херметиците за великия духовен план:

За Великият духовен план можем да говорим само както слепец говори за светлината. Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи. На тези същества ние им се струваме спящи, както на нас ни се струват минералите, а нашите мисловни процеси им се струват механистични. Материята, от които са изградени, принадлежи към най-високите форми на материята, за някои дори се говори, че са от най-чиста енергия.
На по-низшите подпланове се намират съществата, които ние наричаме учители или адепти. По-нагоре вървят великите йерархии на небесните сили, които е непостижимо за човешкия разум да разбере, а още по-високо са тези, които с право могат да бъдат наречени богове. Тези същества са недостъпни дори и за най-силните пориви на човешкото въображение.
И въпреки всичко дори и тези същества са смъртни и техният план се намира по-ниско от плана на абсолютния дух.
Само тези, чиито умове са щателно натренирани в продължение на много години и които са донессли със себе си знания от минали прераждания-само тези могат да постигнат смисъла на ученията за тези нива. И много от тези доктрини са скрити и се пазят в тайна, защото дори са и опасни за публично разпространяване.

Егрегорите може и да ни конторлират, но без нас май са изгебуни.

Те ни помагат, като улесняват контактите на отделните членове, за да намират те отговорите, които търсят чрез включването си в даден егрегор. По този начин - помагайки си, отделните членове се задържат в егрегора и той продължава да съществува. Егрегорът продължава да им помага несъзнателно да си помагат - търсили сте информация за нещо, но не сте я намерили. После във вашия форум някой е написал нещо точно за това, което сте търсили съвсем наскоро.


Сигурно провокират и конфликти, но хората често са зависими - вземете за пример зависимостта към някой форум. Някои хора казват по десетки пъти обидени от нещо, че напускат, ама все ги влече към форума и те се връщат.

а ангелите и другите висши духовни йерархии нямат свободна воля

Нима?

На мен не ми е съдено да знам как е там, тка че не знам свободни ли са или не.
А ти базираш цялата си теза на величието на човека върху нещо, което дори не знаеш и не се замисляш откъде си толкова сигурна, че е вярно.

Човекът е опъната струна между животното и бога.
Човекът е пътник.

За някого ние можем да сме просто лишеи край пътя по ниво на развитие.
Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи.

Е хубава работа. Просто знаеш, че те нямат свободна воля и толкоз...откъде го знаеш?

Цитат

и канал за разрушаване Уран-Хирон-Сатурн .
Като разрушението може да е както на самият егрегор,така и на връзката ни с него.

Егрегорите са толкова пъти по-мощни от нас, че на нас като единици не ни е съдено да ги разрушаваме.

Егрегор е и една връзка между енергията на двама души. Когато единият напусне връзката, егрегорът се разпада, така че....Сигурна съм ,че напусна ли моята фондация, тя ще спре да съществува, понеже аз съм движещата сила там, аз съм обединяващото звено. Била съм свидетел как новопостъпил член на даден колектив го променя изцяло, налага нов ред, нови цели и трансформира целия егрегор. Гурбачов наложи идеята за промяната и Съветския съюз се разпадна.

Ако успеем да се откъснем от някои от тях. Но да ги разрушаваме...егрегора на нацизма, егрегора на нацията...борбата е безмислено жестока.

Да по принцип говорих за нашето освобождаване от тях,за прекъсване на връзката.

Но все си мисля,че е възможно и да бъдат разрушени-и то дори от единици,а не задължително от групи.Защото всеки егрегор си има някаква начална точка на създаване от някой,а нещо което се е образувало и е създадено,може да се разруши (дори не и точно от създателят му) и да бъде заличено.Пример за това са различни системи и строеве,Небесна е споменала дори за трансформирането на егрегор от една личност пак естествено,може и да се заменя.

Но може и да се руши-нима Учителите не рушат егрегори? Ако приемем,че Истината е Светлина-тя би трябвало да ги изгаря.

Разбира се далеч съм от мисълта,че в свят в който всеки твори във всяка една секунда,с толкова много планове,може да има тотално заличаване или поне още мисля по въпроса.Даже сега ми хрумна,че определени личности просто неутрализират силата на егрегора за дадено време,население и т.н. т.е. просто му дават turn off,но телевизора си е все още там. И ако един егрегор няма налична енергия в определен момент,той дори и да не е жив,си остава съществуващ като информационна/торсионна структура.

По мое мнение енергията за разрушаване на един егрегор е многократно по-голяма от енергията за местене от един егрегор на друг. Природата не търпи празно пространство. Същото като с бездомните кучета в София - ако убиеш наличните, отнякъде идват нови.
Напоследък съм на мнение, че е безмислено да се бори човек с вятърни мелници, като може да пренасочи вниманието -своето и на други-към нещо различно. И тогава като намаляват хората, захранващи егрегора с внимание, той гасне от само себе си.
Това, което гледаш, на това даваш енергия, абсолютно е без значение дали гледаш на него с добро око или с кръвясало око с цел да го трепеш.

И ако един егрегор няма налична енергия в определен момент,той дори и да не е жив,си остава съществуващ като информационна/торсионна структура.

И аз така мисля. Егрегорът временно "заспива". Някъде четох пример с древните религии и учения, за които никога не е късно да се възродят отново или поне интересът към тях. Достатъчно е някой да "извади" идеята от "прашните папки", да я поизтупа малко и да и придаде съвременно звучене. Егрегорът на фашизма продължава да съществува в неофашистките организации, но никога няма да придобие същите тези размери, в които е властвал на земята, защото и егрегорът на антифашизмът помни. За всяко семе си има точното време и точното място, за да покълне.

като може да пренасочи вниманието -своето и на други-към нещо различно. И тогава като намаляват хората, захранващи егрегора с внимание, той гасне от само себе си.
Това, което гледаш, на това даваш енергия, абсолютно е без значение дали гледаш на него с добро око или с кръвясало око с цел да го трепеш.

Права си,това е най-добрият подход,важи за всякакви обекти,които искат да ти изсмучат енергията-дори и за хора.

http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?topic=8913.0;wap2

В англоезичната channeling-литература се говори за “веществото” Лууш, което наподобява етерна субстанция, възникваща от съзнателните процеси, с които човекът възприема Реалността около себе си. Счита се, че човешките възприятия и съзнателни интерпретации на това, към което насочваме вниманието си, са способни да възпроизведат определени остатъчни “вещества”, които ние нарекохме Лууш. Тези “вещества” придобиват самостоятелна плътност и по-нататък с тях се обясняват цели метафизични сектори, като митологичните реалности например, така наречените мафлоци или устойчиви теории, парадигми, с които си служим през епохите и избираме да определяме като “най-важното от живота”. Според тази теория например сега, когато четете този текст, също възпроизвеждате определени настроения, съпреживяване, приемане или отхвърляне, съпричастност или отегчение. Всички тези чувства отделят нещо като светъл прашец от енергийната ви структура, който психологически може да се обясни като насоченост на вашето внимание към определени посоки на мислене, които ви свързват с вярваната от вас Вселена. Матрицата или липсата на Матрица, в зависимост от това накъде сте насочили мислите си. Тези насочени резултати от вашето съзнание, наречени от теорията “Лууш”, са особено ценен субтант на едно по-нататъшно градиране на Реалността. Казахме, това са системите от възгледи, митологии, устойчиви образи, които [ни] обясняват света и дават вдъхновение за по-нататъшното развитие. Определени далекоизточни възгледи съединяват този устойчив субстрат с идеите за Карма, или устойчиво и справедливо еволюционно развитие, което по силата на доктрината можем да проследим до бъдещия му край, все едно, че разсъждаваме за отминала история; разказ от типа на митологията, религията или възпитателната цел на нравоучението. Теорията “Лууш” продължава и нататък, като засяга още метафизични въпроси, свързани с енергоинформационните паразити (мафлоци) и свързаните с това Предразсъдъчни светове. Предразсъдъчни светове тук наричаме един вид устойчиви системи на интерпретация на света, един вид колективни матрици на възприятие-интерпретация, която хората избират и съответно преживяват относително единно, “на стада”. Теорията “Лууш” учи, че това специално метафизично вещество, отделяно от нашето съзнание, може да послужи в изграждането на тези “по-горни светове”, които можем да сравним със “световете” на изкуството, науката, религията, както и медийния образ. Медийният образ е особено актуален днес, когато публичният разказ се тиражира с масови средства за информиране, в особено голям размер. Счита се, че веществото “Лууш” притежава особени свойства, които зависят от настроението ни в момента, когато сме създавали този Лууш. Нашето съзнание може да създава “доброкачествен” Лууш, но също така и по-малко качествен, като например продуцирания по време на раздразнение, страх или физически стрес. Всичките тези чувства от гледна точка на осъзнаването са съвсем илюзорни, но преживяването на временната физическа реалност като “реална”, прави изпитанието на негативните чувства да създаде един особен вид “черен Лууш”, който особено много се харесва на някои недоброжелателно настроени към земляните раси. Става дума за извънземни същества, рептилии, които опитват да въведат драконови порядки от типа на тоталитарните империи или лицемерния разврат в така наречените “демокрации”. Единствените места по Земята, където са останали напълно свободни от това драконовско влияние, днес са около дивите планини и горски райони, където все още “Медийният образ” на масово тиражираната тирада не е завладял мисловното пространство. В останалите урбанистично концентрирани култури хората “сънуват” един масов сън, наречен с гръмкото име “глобална цивилизация”. Да оставим това настрана. Концепцията на теорията “Лууш” е, че създаваното от нас мисловно вещество привлича към нас определен тип същества, намерения и идеи, които от своя страна предизвикват “прожектирането” на по-нататъшния “филм на реалността”, възприеман от всеки от нас по отделно като “истинската реалност”. От тук извеждат някои далекоизточни теории, като признават фалша на видимото и го детронират напълно от стремленията си, естествено преминавайки по този начин към това, което християните, юдеите и мюсулманите могат да определят като Царство небесно. Според конспираторските идеи, които гравитират около теорията “Лууш”, съществуват определен тип съзнания, които “се хранят” с произвеждания от нас Лууш и заради това съзнателно се опитват да ни накарат да го произвеждаме за тях. Това е един вид енергоинформационен паразитизъм, при който един вид човечеството страда от колективна психическа болест, ограничаваща съзнателните ни стремежи само към неща, които ни карат да произвеждаме безмислено голямо количество Лууш. Това са силно непродуктивни откъм еволюционен заряд зони, които бълват Лууш, обилно събиран от нашите паразити и развъждащ ги около градските съсредоточия в огромни количества, сякаш са хлеБарки. Тези животни съсредоточават нашето внимание в точно определени неща, които да въздействат на способностите ни за интерпретация по точно определен начин и този начин да ни накара да “изплюем” още малко Лууш. “Купете си още двойно количество по-вкусен кетчуп и ние ще Ви вземем само още 20 стотинки с Новото Меню на McDonald’s” Говори се, че тези енергоинформационни паразити са придобили организирано съзнание и са изградили за хората един вид “ферми”, концентрационни лагери за размножаване, уголемяване и заколение чрез тъй нареченото робство “Цивилизация”, в което на всеки му се налага във все по-еднообразна степен да се концентрира преди всичко в усвояване на един вид етикет и език, подчиняването на напълно безхарактерен делови живот и урешдане на едно материално стопанисване, свързано с някакъв вид семейно планиране и даване на поколение. Твърде малко място остава за едно цялостно зареждане на себе си с напълно чисто, дълго и ненасилствено развитие, израстване и успокояване на спокойствието от глъчката на живота, сравнимо спокойствие с най-дълбинните медитации на съзерцанието. Изнервеният автотрафик, бързането по график и притеснението за кредит, съчетани с постоянна реклама (Купете още един!), порно-стимулация и отлагане на истинското съвършенство за някой бъдещ момент, който междувременно винаги, когато настъпи, е твърде кратък, се определят като умишлени патила, въведени в ежедневието на хората, за да се принудят те да отделят още и още количества Лууш от своето притеснение, задъхване и изнервяне, вместо да бъдат оставени на спокойствие за съпреживяването на такива възвишени “понятия”, каквито са Радостта, Бистротата и Летенето през приказни пространства. Вместо това витаят чувство на отговорност, предпазливост, безпокойство, трудност в доверието или наказване на отдаденото доверие, насилие, фарс, военно-болестна психоза или твърде скучновати индекси от фондовите борси на новия политически цвят в Дядо-Мартовата вратовръзка. Според теорията ние биваме задържани в обятията на един изкуствен ред, който не е нито необходим за нас, нито приятен, за да произвеждаме повече Лууш от обикновено и за сметка на това изоставаме в своето развитие, заслабваме, убъркваме се и в последна сметка образуваме един по-ниско развит “цивилизационен организъм”, резултатите от което са бедствия, недоимък, война, разврат и драматизъм. Паралелно с това човешкият вид е способен и на много други цивилизационни модели, определяни днес като утопии, романтизми, идеали. Всички реалности, които можем да си представим, са напълно възможни според теорията “Лууш”, която изобразява продуцираното от нас вещество като корелативно на посоките, към които сме съсредоточили вниманието си. Така например, ако един човек се “зариби” от дадена религия, е способен да си предизвика едно истинско обкръжение от ангели и божества; ако друг бъде силно впечатлен от творчеството на определен автор, е способен да реконструира образи от неговото творчество в своята собствена реалност; ако накрая човек повярва в рекламите на CNN, е напълно резонно да се очаква, че той ще започне да “сънува” именно такъв свят, какъвто му указва съответната TелеVизия. Ето защо, според конспиративната теория, е толкова важно кой ще владее медиите, съобщаващи на обществеността кое е “същественото от деня”. В действителност номенклатурата на обществени знаци, с които ние говорим като с думи и съпреживяваме своята реалност, може да бъде и много по-различна от общоустановената. УПРАЖНЕНИЕ: наблюдавайте по някое време внимателно телевизията или някой вестник; какво искат да ви накарат да поставите във вашето внимание? Ето защо е било толкова важно с какви съобщения ще бъде заредена официалната религия, или изкуството, когато в миналото тези дейности са се възприемали като един вид “библейски код” или “висше съглашение” за разпознаване на реалността и може би – нейното модифициране “по волята Божия, която ни е дадено да изпълняваме”. Днес вниманието към тези символни езици е по-фриволно, главно под влиянието на секуларизацията и сериозен анализ на човешката мотивация, намерения и същност продължава да се прави предимно в маркетингови фирми, политически щабове или институти за управление на кризи. Някои конспиративни теории определят занижаването на интереса към философско-идеалистично обяснение на реалността като преднамерен акт на нашите енерго-паразитиращи гравитанти, които се стремят да ни държат откъснати от нашата еволюция и да ни принуждават да им произвеждаме все повече Лууш. Счита се, че най-полезния за тях вид Лууш е произвеждания в състояния на страх, депресия, сексуална възбуда или безмислено угнетяване и отегчение. Произвежданият от нас Лууш в състояния на радост, детска жиненост и чистосърдечно тържество е по-непригоден за паразитиращите същества и те отчаяно се стремят да ни накарат да не изпитваме такива състояния. Те постоянно влизат в главите ни, въздействат на мозъчните ни процеси и се явяват като мисловни образи в съзнанията ни, опитващи се да ни накарат да се раздразним на нещо, да се притесним, да изпитаме страх или сексуално желание. Човекът по този начин се озлобява, загубва сърдечното си отношение към света и престава да обича всички; загубва яснотата на възприятията си, става по-малко мисловно подвижен, придобива рутина и загубва способностите си да се адаптира по градивен за него начин спрямо “прожектирания като Реалност филм”. Човешкият живот става скучен, невротизиран, болезнен, мъчителен и безмислен, подхранван само привидно от усилията за просперитет и постиганите лично-обществени човешки “каузи”. (Шест Шест . Мамо, мамо, имам шестица и по биология, и по математика! Браво, мами!”) По този начин “глобалната цивилизация” формира общество, което е способно да произвежда големи количества стресов Лууш, но не и да постига онези представи за истинско и необвързано съвършенство, които смеем да си представим в най-великолепните романи и в съкровените изповеди на религиозната красота. Еволюцията се забавя, а критериите за нейното постигане се изместват от въображението, под предлога на неговата “непостижимост” и се съсредоточават в колективния сън, представляващ “кошарата на стадото, произвеждащо стресов Лууш”. Освобождаването от предразсъдъчни, натрапчиви и формални обяснения-заместители на реалността, която ни интересува и сме приели да изживеем като свой живот, позволява да поемем истинската отговорност за красивата ни Еволюция.