според Матрицата всички едновременни инкарнации преди това са били последователни на някои други планети. това го приех като факт и толкоз. по пътя на логиката ми се връзваха нещата и така си ги оставих

обаче друго си е да "видиш" какъв/какво си бил преди да станеш едновременна инкарнация :57:
днес на разсъмване сънувах някаква друга планета ама каква беше идея си нямам

там съществата бяха много интересни /божкеее имам една изстисквачка за лимони и портокали метална на 3 крачета - та нещо подобно, само че не помня броя на краката и бяхме нещо като метални дискове

/. аз си знаех, че съм си аз нищо че приличах на летящо войнишко канче

та явно първата инкарнация всички се редяхме на някаква опашка с едни жълти панички. минавахме през места от които трябваше да пълним някаква цветна каша в паниците. сещам се, че първият цвят беше светлосин, после розово и накрая бяло, или бяло и накрая розово. и се прераждаш или живееш докато не научиш реда на цветовете, които трябва да се сипят в канчето. аз се справих бързо, но повярвайте ми имаше адски много, които им беше невероятно трудно да разберат кво да правят

от гледна точка на сегашният ни живот това звучи като най-голямата тъпотия, която може да роди човешки мозък

да ама не

всички последователни са така, а първата е най-смешна и изнервяща може би. то и затова духовете, които напредват бързо, преминават към едновременните

втората инкарнация беше, че тези диванета се пускаха по някакви пързалки, обаче изобщо не схванах идеята на тва пускане

въпреки, че аз пак го преминах доста бързо.
третата беше вече, че срещнах друго мъжко летящо канче и то беше некъв цар там :57: и са взехме. роди ни се дете, но то беше с пречупен врат /мъртво/. това, което ми направи впечатление е думите, които казах на царо: аз знаех, че ще се роди такова още преди аз да се родя, но го направих заради теб! /от цялата работа на това канче убий ме не моа са сетя къде му беше врата, но описвам всичко с всички подробности както го видях. може би врата е само символ/. което ме навежда отново на мисълта за последователните инкарнации, които не губят знанията нито след като умрат, нито след като се родят... та с тоя гледахме напред към един път и се бяхме прегърнали и знаехме, че ще го вървим заедно. на пътя като метални купчини лежаха бъдещите ни препятствия - и от двете страни на пътя, равномерно разположени, но скрити под похлупаци...
та това е... за някои може и да звучи странно и изобщо да не разбират за какво говоря, а за други да не е чак толкова странно, но лично за мен си е факт. събудих се с абсолютната увереност, че съм видяла точно личната си последователна инкарнация.
това обаче ме навежда на друга мисъл. сега знам, че много от вас ще скочат да ме оплюват или да се възмущават, но на мен не ми пука от тяхното мнение - като дораснат някой ден, може и да разберат за какво говоря. та: факта, че родих мъртво дете на нея планета и знанието ми, че това предварително ще стане. всеки човек, който се сблъсква с такова нещо - мъртво дете, дете с някакви увреждания и т.н. та този човек се сблъсква с това за да изпита и това чувство, да се научи и това да приема с благодарност и
да осъзнава силата на приемането и усещането.
както и факта, че този човек преди да се прероди тук е знаел и го е пожелал това усещане!!! странното беше, че на нея планета е да стана ми криво, но не е имало такива емоционални ексцесии както биха били тук на Земята....
та такива ми ти неща значи...