Привет и на 2-те ви!
Явно аз отговарям на другата крайност за чакането и търпението.
Моят пък недостаък, в-ху който трябва да си работя е да реагирам точно на момента.
Поради прекаленто си търпение и желание за безконфликтност, аз си замълчавам и решавам да изчакам /тук е криворазбраното чакане/ по-добър момент за решаване на проблема.
Да, но когато уж този момент дойде /това по моя преценка/, се оказва че съм сгрешила и е трябвало да отреагирам точно тогава, когато е възникнала ситуацията.
Това е другата страна на медала.
И сега от близо година и 1/2 се уча да балансирам.
И повярвайте ми, много е трудно да преценя понякога трябва или не трябва да подвигна въпрос за нещо. Сега пък се появи страх от това да не изглеждат прекалени и пресилени нещата. На хората, които ме познават от години им е странно да приемат, че изведнъж видиш ли съм станала по-агресивна /не мога да се сетя за по-добра дума в момента, но нямам предвид скандалджийка

/
Но като казваш
remi, че си пропуснала много неща бързайки, аз пък много неща съм пропуснала 'небързайки'.
Затова и споменах баланса.
Защото нито вашият, нито моят вариант са верните...