В бойните изкуства, действаш без да мислиш /няма време за мислене/, до такава степен трябва да си автоматизирал всичко - физическа подготовка, психическа нагласа, контрол и дисциплина, че когато владееш всичко това, въобще не се стига до самообладание. Просто действаш....дух и тяло в едно.
Навремето - като млада девойка прибирайки се към къщи, бях нападната в гръб. Вървях си с клатушкаща походка с дълга до земята пола и си пльоках дъвката, сигурно съм си и пяла

, когато някой ме грабна изотзад. И квато съм си дребничка моите крака се намериха във въздуха, но моментално се обръщам мислейки си, че е някой познат. Само казвам: "А, непознат

" и го грабнах за шията да го душа....Честно казано, напушва ме смях....щото съм в ръцете му, а пък го душа...Явно силно съм го стегнала за шията, щото както ме грабна така си ме и остави - сигурно в рамките на 5-10 секунди....

. Обаче аз лудата тръгнах да го гоня и да го псувам /бях си доста цапната в устата/....хахахаха. Тогава забелязах, че в далечината цяла група момчета наблюдават действието. Така и не разбрах, каква беше точно целта му и кой беше. В тъмнината - той се оплете в моите поли и моята реакция явно го блокира...Дали искаше да ме повали или да ми обере чантата - немам идея....