Аз така си почнах кариерата, от провинцията останах в София без да се омъжвам за софиянец и без да се подлагам никому. Отворих картата на София и област, изчислих къде е най-слабото звено за разкъсване на жителството по метода на Ленин, отидох и го разкъсах. После направих в рамките на година втори удар, като смених тая работа с далеч по-престижна и по-доходна, после скоро дойде 10-и ноември и напуснах сама, въпреки че всички около мен ме съветваха да си стоя там, че я какви времена идват. Направих фирма, изучих още нещо, после се оказа, че другото не мога да работя, после отворих магазин, после....
Искам да ти кажа, че имах хъс на млади години и борбеност. Сега го нямам, омръзна ми да си подавам главата над водата, да си поемам дъх и в момента, в който тръгна да се катеря нагоре, да ме обират като пяна с лъжицата и пак да ме бутат надолу.
На мен просто ми омръзна да я играя играта, която ми предлагат да играя. Беше ми интересно, играх я, сега ми е безинтересна. Не ща вече да участвам в игри, които не харесвам.