Много станаха "идеалните" тука
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита в буквалния и преносен смисъл

„Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата,произтичащо от това, че желаното от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.” Готфрид Вилхелм Лайбниц

  За вас не зная, но за мен злобата е завист, а аз никога не съм изпитвала завист към никого. След като някой има нещо, значи го е заслужил. Дали от сегашни или минали постъпки, всеки си получава заслуженото рано или късно. Ние - хората може и да сме несъвършени, но вселената - не. Неудовлетворение съм изпитвала, но от мои лични неща и постъпки на близките ми хора към мен. Но това е друго и пак е породено от наши минали действия. Каквото си си надробил, това папкаш.

Не е точно така, Скарлет. Изпитвала съм злоба, без да завиждам на никого. Завистта не е непременно източник на злобата. Аз се озлобих към живота, понеже въпросният човек ме потискаше и ме беше обсебил изцяло - нямах лично време, нямах личен живот, само работа, работа, работа. Все едно му принадлежах. В един момент не можех да се зарадвам на нищо, този ме беше потиснал ужасно, а аз съм впечатлителен човек....Исках просто свободата си....и като си я получих лошите емоции изчезнаха от само себе си. дано никога не се повтори това чувство, гадно е.

Много станаха "идеалните" тука
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита в буквалния и преносен смисъл

 :57: :57: :57:

Много станаха "идеалните" тука
Взе да ми става неудобно, аз пълната с недостатъци и ниско развита в буквалния и преносен смисъл

  поне си "вносна" 

Аз не говоря за припокриване на понятията късмет и риск, ама изобщо.
Говоря за това, че ДОКАТО НЕ РИСКУВАМ да стъпя на пътя, не ми се отварят пътищата, колкото и да си възнамерявам разни неща.
Може цял ден да си бленувам, че ми се ходи в чужбина и да си лежа у дома и да си мечтая, пък даже да нямам и международен паспорт....Има определен обем предварителна работа, която трябва да се свърши, освен желанието и нагласата, та като дойде ЩАСТЛИВИЯ СЛУЧАЙ да можеш да го грабнеш веднага, да не пропуснеш шанса.
Има една много хубава мисъл на мойта стринка "Късметът трябва да си го накъсметиш"

Съгласна съм с теб. Имам въпрос обаче - чакала ли си някога за подходящи пътища, на които да стъпиш?
Ловецът заложи капани, па клекне и остави времето да си свърши неговото.

Цитат на: Небесна в Март 30, 2010, 06:30:51 pm

Аз не говоря за припокриване на понятията късмет и риск, ама изобщо.
Говоря за това, че ДОКАТО НЕ РИСКУВАМ да стъпя на пътя, не ми се отварят пътищата, колкото и да си възнамерявам разни неща.
Може цял ден да си бленувам, че ми се ходи в чужбина и да си лежа у дома и да си мечтая, пък даже да нямам и международен паспорт....Има определен обем предварителна работа, която трябва да се свърши, освен желанието и нагласата, та като дойде ЩАСТЛИВИЯ СЛУЧАЙ да можеш да го грабнеш веднага, да не пропуснеш шанса.
Има една много хубава мисъл на мойта стринка "Късметът трябва да си го накъсметиш"

Съгласна съм с теб. Имам въпрос обаче - чакала ли си някога за подходящи пътища, на които да стъпиш?
Ловецът заложи капани, па клекне и остави времето да си свърши неговото.

Аз така си действам поначало. Най-обичам да надграждам. Учих задочно екология и преди да завърша, аз знаех какво ще работя, къде ще работя - имах визия в главата си и знаех, че се очакват структурни промени в службата. Още нищо не беше ясно и кой знае кога щяха да станат и дали щяха да ме вземат, но аз учих 5 години, завърших, преназначиха ме на по-висока длъжност, бях първия еколог в системата на здравеопазването. Заради мен промениха щатното.

С фондацията по същия начин. Казвах си "Не мога да се върна с наведена глава в старата служба. Толкова нерви и труд изпотрощих на другото работно място и натрупах опит, който трябва да използвам работейки за себе си, за да имат смисъл положените усилия и нервите и страданието." Вече знаех как стават нещата, трябваше само да се престраша. Регистрирах я. Нямах никакви връзки, никакво рамо, само опита за работа по проекти към други организации - моя и на хората, с които съм работила. Месец след това една от моите приятелки и наша съучредителка получи предложение за работа в общината - оттам тръгнахме. Винаги трябва да има кой да даде шанс на НОВА организация-навсякъде искат стаж и гаранции за успешно приключени проекти.

И не на последно място. В момента, в който съпругът ми се опита да блъска по масата, да ме стряска и да плаши домочадието, аз си казах, че един ден ще го напусна. Направих го в точния момент и като стъпих на пътя (безвъзвратно), всички пътища за допълнителни доходи към мен се отвориха - нямахме материални проблеми, аз и дъщеря ми. И до ден днешен знам, че постъпих правилно като я изведох от тази нездравословна среда.

Имала съм и лоша преценка, разбира се! Например неразумната смяна на кариерата под влияние на тр.Уран върху натална Венера (У10) съм го споделяла неведнъж. Но всяко зло за добро! Войник без рани няма!

Аз така си почнах кариерата, от провинцията останах в София без да се омъжвам за софиянец и без да се подлагам никому. Отворих картата на София и област, изчислих къде е най-слабото звено за разкъсване на жителството по метода на Ленин, отидох и го разкъсах. После направих в рамките на година втори удар, като смених тая работа с далеч по-престижна и по-доходна, после скоро дойде 10-и ноември и напуснах сама, въпреки че всички около мен ме съветваха да си стоя там, че я какви времена идват. Направих фирма, изучих още нещо, после се оказа, че другото не мога да работя, после отворих магазин, после....
Искам да ти кажа, че имах хъс на млади години и борбеност. Сега го нямам, омръзна ми да си подавам главата над водата, да си поемам дъх и в момента, в който тръгна да се катеря нагоре, да ме обират като пяна с лъжицата и пак да ме бутат надолу.

На мен просто ми омръзна да я играя играта, която ми предлагат да играя. Беше ми интересно, играх я, сега ми е безинтересна. Не ща вече да участвам в игри, които не харесвам.

Отворих картата на София и област, изчислих къде е най-слабото звено за разкъсване на жителството по метода на Ленин, отидох и го разкъсах.

Е-хе-ееее!

Няма да повярваш, ама така беше. Отворих тогава картата, беше преди мноого години, видях няколко селища, които не влизаха вътре в околовръстното шосе, обаче се водеха в голяма София, попитах съквартирантката си има ли представа как се стига до тях, тя каза, че знае как се стига до едното от тях, така че ме упъти, отидох, качих се на междуградския рейс и там в общината - чук чук имате ли работа за мен. Оказа се, че съм попаднала на кмета, който с три думи обменени ми помогна и ме препрати накъдето трябва.
Та късмет огромен беше, но и с предварително свършена работа, както сама казваш. Знам за какво говориш.
Стига да ти се играе тая игра.

Цитат на: kaily в Март 30, 2010, 03:35:12 pm

Късметът е неправене.

О, да! Но някои го имат в повече от други, независимо дали правят или не правят.

Аз пък знам от собствен опит, че пътищата се отварят едва щом стъпиш на пътеката, не по-рано.
Ако разчиташ само на късмета, нищо не става.

Абсолютно съм съгласна. Ако стъпиш на вярната за теб пътека помощта идва оттам, откъдето никога не би ти дошло и наум. Обаче първо трябва да стъпиш, трябва да направиш крачката. Едва тогава вселената се захваща да помага.

Проблемът е да се престрашиш на едната сляпа вяра. Аз съм го правила. И да, може  да изчакаш да се отворят подходящите пътеки, а може и да стъпиш в неизвестното .

При мен беше вторият вариант. Чаках, чаках нещо да се промени от само себе си, да ми покаже, че е време. Години минаха. Един ден просто направих крачката на едната сляпа вяра. Без никакви застраховки. И едва тогава "късметът се накъсмети".  Ако не бях го направила, може би още щях да чакам "подходящите пътища".

Абе аз напоследък стъпвам на всички пътечки с надеждата отнякъде да се отвори, чукам на всички врати, няма да повярвате какви лупинги правя.
То понякога са ти и затворени пътищата. За всяко нещо си има време, понякога отгоре ти налагат изрично да си налягаш парцалите и да не щъкаш много много. На ден по хиляда пъти правя и видоизменям сивита, тестове разни решавам, кандидатствам, с мъже колко говоря направо не ми се мисли.
Просто си има време за всичко.
Както една позната преди много години ми беше казвала как е срещнала Ошо. По татово време било, нямало негови книги. Тя имала проблеми, висяла изнервено и се питала Господи какво да правя, господи, какво да правя.
Неин приятел и дал книга на Ошо, тя я отворила напосоки и първото нещо, което прочела, било: "Не правете нищо. Наблюдавайте".

Впрочем първото нещо, което аз прочетох от Ошо, като го разлистих на Славейков, беше за неправенето. Понеже това беше едно от най-същностните неща у Кастанеда, неправенето ми беше много важно и това и прочетох първо.

В този смисъл изниква въпросът "има ли изобщо такова нещо като "неправене". Значи "да не правиш нищо " в даден момент означава " да правиш каквото трябва".

Да, аз не напразно казах още в началото " ако стъпиш на вярната пътека, помощта идва...."

И обратното е вярно, понякога не идва помощ, защото не си на вярната пътека. И за да стане още по-сложно и гадно: понякога си на вярната пътека, но се изисква да преодолееш първоначални пречки и чак тогава се отправяш с пълна пара към успеха. Въпросът е да не се откажеш на средата.

Такива работи...ха иди, че разбери.

А понякога даже се оказва, че си на вярната пътека и не трябва да правиш нищо, а да наблюдаваш.
На изток е много известна фигурата на Наблюдателя. Той бил правел всичко. Това се потвърждава и от квантовата физика. На квантово ниво резултатът от експеримента зависи от Наблюдателя, в тоя смисъл съвременната наука все още не осъзнава факта, че индиферентни експерименти няма.
Наблюдателят променя реалността и единствено наблюдателят променя реалността наистина. Останалите се занимават с правене.

Кайли ти ме хвърли в оркестъра. Нещо дълбоко в мен потрепна и иска да се съгласи, сякаш разпозна истина, но разумът отказва да асимилира. Трябва да преспа тази нощ с тази несмилаема идея.

За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. 

Не споменавай админовото име напразно, чадо мое.  :blink:

Що се отнася до останалите въпроси още от сега си казвам, че съм тъп и нищо не разбирам. По тоя начин смятам да избегна злата участ да ме набедят че съм просветлен.

Цитат на: kaily в Март 30, 2010, 06:09:18 pm

За личната сила питай хуанистите, примерно тукашния админ.
И го помоли да ти обясни в три реда. 

Не споменавай админовото име напразно, чадо мое.  :blink:

Що се отнася до останалите въпроси още от сега си казвам, че съм тъп и нищо не разбирам. По тоя начин смятам да избегна злата участ да ме набедят че съм просветлен.

Админ , кажи нещо за силата , пък за набеждаването ще видиме... :wink2:

Личната сила произлиза от неправенето, като неправенето е обратното на правенето.

Напр. ако имаш натрапчиви навици, които представляват правене, ти ги премахваш, чрез неправене и по тоя начин генерираш лична сила.

Личната сила произлиза от неправенето, като неправенето е обратното на правенето.

Напр. ако имаш натрапчиви навици, които представляват правене, ти ги премахваш, чрез неправене и по тоя начин генерираш лична сила.

тя също може да бъде и слабост. в смисъл дотолкова си силен ,че можеш да бъдеш в един момент слаб със силата си.
дано ме разбираш ,щото дълбая много надълбоко в момента.

примелно за мен казват ,че съм прекалено силна жена . факт е и не го отричам. но има моменти в които усещам тази си сила ,като слабост ,защото вместо някой друг да направи нещо ,трябва да го свърша аз ,точно защото съм силната-разбираш ли?
а това сега вече започва да изморяяваааа...
та в тоя ред на мисли , силата не е ли слабост по вертикала /както е модерно да се казва тук? /.

Разбира се, че в този случай силата е слабост. Не че онова което правиш изморява, а представата която имаш за себе си изморява, а това е така, защото ти все още продължаваш да се грижиш за своята самопредстава, а това е най-изморителното нещо на тоя свят.


Лека нощ. :bedtime2:

Разбира се, че в този случай силата е слабост. Не че онова което правиш изморява, а представата която имаш за себе си изморява, а това е така, защото ти все още продължаваш да се грижиш за своята самопредстава, а това е най-изморителното нещо на тоя свят.


Лека нощ. :bedtime2:

 :72: :88: :wink2: тенкю баба , тенкю!
лека ,мека и розова!