по жълтото и оранжевото са луди всички деца до 7-8 годишна възраст.
бебетата ги привлича червеното
а изборът на черно в детските рисунки е признак на по-сложна психика
Децата проявяват първо предпочитание към цвета, след което започва да се налага формата /когато става въпрос за играчки/. Това е така защото цветовото възприятие е непосредствено свързано с човешките чувства, а детето не крие чувствата си. То е способно да ги изразява по афтентичен начин.
Цветовото възприятие е сходно с емоционалния опит или усещането за афект. Емоцията е в основата на взаимоотношенията между човека и обкръжаващия го свят. Не знам дали знаете, но цветовото зрение на човека преминава през два стадия на развитие. При първия от тях ахроматичното зрение придобива способността да разграничава жълтия и синия цвят, а при преминаването към втория етап жълтия цветовъзприемащ апарат започва да разграничава зеления и червения цвят. Така всъщност възниква и трихроматичния апарат на цветовото зрение. Счита се, че децата започват да разграничават цветовете още на 3-4 месеца.
Окото, като орган на зрението различава цвета по 3 обективни признака - цветен тон, наситеност и светлосила. Интересното е, че през годините тези признаци търпят изменение. След 30 годишна възраст цветоразличителната сила започва да намалява. Ето защо много често двама човека гледайки един и същи цвят могат да го охарактеризят по два различни начина. За единия синьото може да е в по-светла тоналност отколкото за другия.
Спомням си, че преди време в говорилня 2 имахме дебат относно лилавия цвят. Там се опитах да обесня някой съществени значения позовавайки се на цветознанието и спектралния анализ на светлината. Сега обаче не мисля да се повтарям.
Цветовете в тъмната гама изразяват тъга, а черното и сивото подсказват за наличие на депресивност /говоря конкретно за живописта защото с това се занимавам/. Жълтия цвят се свързва с веселост и безгрижие /при децата/, но и лудост /при възрастните/. Не случайно Ван Гог/шизофреник/, който е основоположник на цяло течение в изобразителното изкуство /експресионизъм/е използвал смело жълтия цвят. Червеното говори за сила, тъмно синьото за ведрост и спокойствие, светло синьото за нежност, зеленото за равновесие /подходящ цвят за почивни помещения/, тъмно виолетовото за мъдрост и скромност, светловиолетовото за меланхолия и т.н.
Символиката на цветовете е много голяма. Тя зависи от силата на цвета, от тоналността ...
Чрез една рисунка човек може да опише подробно вътрешния си свят, а децата умеят да го правят изключително добре. При нас закона за децата е много силен и върху тях се работи много целенасочено. В училищата например психолозите имат постоянен контакт с нас учителите по изкуства. Със започване на учебната година се започва с конкретни художествени проекти. Задавам тема и на края на периода знам каква е семейната атмосфера в дома на всеки един от учениците ми. Но това е друга тема защото за това участва не само цвета, но и други изразни средства.