Ми и аз не знам, ама и така не е.

Всеки има право да прави каквото си поиска, стига да не вреди на другите. Това касае от учителя до последния разбойник.
Освен това имам дълбоко подозрение, че учителстването е също карма, трябва да си поправиш грешките отпреди и са ти дадени ен на брой лица, на които трябва да дадеш някакъв тласък. Когато си изкупиш кармата, изборът си е твой - дали да преминеш отвъд и да тръшнеш вратата след себе си или да продължиш да обучаваш.
Това и Ошо го беше коментирал много хубаво. Буда трябвало да даде някакво цвете на най-добрия си ученик, той обаче не избрал най-добрия, а друг, защото другият щял да положи усилия да разпростани цветето нататък, докато най-добрият вече не се интересувал от земните дела, не се интересувал и от цветето и сигурно щял да го захвърли.
И коментираше, че когато човек стане просветлен, има два пътя пред себе си, той може да избира или да си замине, или да се върне и да продължи с делото си на земята. Някои избират единия, други избират другия път.
Но я ми кажи примерно - просто картинка ти описвам. Над нас стоят още реалности с по-развити същества и групи, които вършат много важна работа за нас на земята. Ако някой е твърде зает там, той няма време да се вре навсякъде по земята.
Все едно евродепутатите - като отидат там, решават европейски дела и нямат време да присъстват на съборите в родния си град.