Преди да вида метода, който си предложила Кали и аз да спомена нещо. Твърде добре се познавам, както и че си нямам много взимане даване с ревността. Изследвала съм се, наблюдавала съм се и стигнах до същия извод, че моделът ми на поведение спрямо определен човек се крие в някакъв спомен от миналото. Обичала съм двама до този момент /хлътвала съм многократно/. Определила съм ги като Казанова и Дон Жуан....Казановата, каквото и да е правил, не съм го ревнувала. Дълбоко, дълбоко в себе си съм му повярвала, че ме обича - и то моята същност, не моята обвивка. А Дон Жуан - ме кара да постъпвам с гняв, ярост, да не съм аз...поведението му ме обижда, простичко. Тааа - освен минали животи и модели, няма как да си го обясня. С Казановата - имам усещане за душевна принадлежност, не ме боли, когато години и разстояния ме делят, просто знам. С Дон Жуан - смесица от болка, обида, неудовлетворение, уж всичко разбирам, мога да стигна до дъното на много неща, но когато усетя, че е отдал вниманието си на някоя друга, а аз същото такова не съм получила, сърцето ме жегва. Направо ме пробожда. Нито съм егоистка, нито искам нещо повече, отколкото ми се полага, но това пробождане хич не ми харесва...А отдавна съм оставила човека да си лети към хоризонтите, които иска, а той винаги се връща....но не получавам удовлетворение. Убягва ми усещането за обич, тогава си викам, кой знае кво съм направила в минал живот....