от мечти, стихнахме до щастието, явно всеки мечтае за това да е щастлив, не да бъде, а да е ,тук и сега
щастието е сбъднатата мечта да трептиш, да чувстваш,да усещаш, да улавяш, да преживяваш и съпреживяваш, да ти протегнат приятелска ръка когато си слаб, да ти се доверят, да те разсмеят, да си поплачете заедно в мъката, да те измъкват от там където потъваш, да изкачите заедно връх,да се радвате заедно на изгрева,да се любувате на залеза, да споделяте всичко което имате, и да има с кой да го споделиш, защото ако имаш и няма с кой да го споделиш си го закъсал, без да го осъзнаваш,помним не дадена случка от живота,а тази,която ни е разтърсила за добро или за лошо и ни е накарала да изживеем емоция, която кара организмът, да отделя адреналин, за да се бориш и отцеляваш или ендорфини,за да блаженстваш, те са тези ,които ни правят щастливи, а за да ги отдели той трябва да е здрав и работещ, щастливи сме чрез себе си в младостта и щастливи,чрез другите в старостта, това е кръговрата, раждаме се беззащитни и такива умираме, и при двата случая е щастие да имаш
кой да се грижи за теб, не си признаваме ,че сме самотни, но чувството за празнота не ни напуска,дали защото помним времето с неподходящ, обсебващ,отчайващ егоист,тиранин или насилник до себе си, и предпочитаме самотата пред болката от поредната грешка и затова изграждаме стени,стени от самота като защита, да не бъдем уязвими и така забравяме да обичаме, да се доверяваме, да споделяме, откриваме щастието в самотата,сами се раждаме и сами умираме, в живота е рядкост да срещеш човек,който трепти на същата честота, като твоята,но все пак стават и чудеса, за тях си струва да живееш и да не преставаш да си мечтаеш и да вярваш
докато има надежда :blink: