е не баш ама, луна и ацс. е достатъчно 
да бе да как си представяш от скорпионското застояло блато да възкръсне нещо ми той Хадес е мизерабъл - нъл знаш, че неговата Дулсинея /забрайф и името/ я пускал само по веднъж годишно от подземния свят след като му изяла нара :57: има да чакаш възкресение като феникс на 35 юли петхилядната година
http://mythology.dir.bg/_wm/library/item.php?did=343771&df=8&dflid=3&GDirId=0ff4f0b1b9c08f700ad987e89f09026dhttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B0Вещи,
като как да свържем знака на трансформациите с блато, от блато не става нищо освен по-голямо блато,
Скорпионът управлява подземния свят, а блатото е къде :rolleyes:
Отвличането на Персефона от Хадес.
Великата богиня Деметра имала млада прекрасна дъщеря., Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кроносов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии и червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба й е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство.
....
Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните проливайки горчиви сълзи.
...
Скръбта по нежно обичаната си дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните теглели по тях тежкия плуг. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогоносец Зевс не искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на дългоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останал глуха за молбите й. И други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да й върне Хадес нейната дъщеря Персефона.
Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.
Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка и, но преди това й дал да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес – никакви препятствия не съществували за тях, и в миг стигнали до Елевзин.
Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си и я сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да живее при майка си, а за една трета да се връща при мъжа си Хадес.
Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелената морава на ливадите. Скоро пуснали клас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини: заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря й Персефона.
Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва; прецъфтяват цветята, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта – тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря й, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя труда на земеделеца с богата реколта.”[2]
В Рим отъждествявали Персефона с Прозерпина, която била богиня на земеделието и царица на ада. Наричали я също така “кора”, младото момиче. Дъщеря на Юпитер и Церера и съпруга на Плутон. Римляните официално са въвели култ към нея през 249 г. пр. н.е.
Би било прекалено да я възприемаме единствено като богиня на ада. Тя е по скоро символ на параболата: ако житното зърно не умре си остава самотно...
Тя играе важна роля в религиите с мистерии и по-точно в инициационните обреди в Елевсин, където би могла да бъде разглеждана като символ на човека, желаещ да бъде посветен и който минава през смъртта, за да се възроди, през ада за да достигне небесата. Тя е свързана с еволюционното пречистване, символизира качественото изменение на външната среда за добро или зло, на вътрешни нива учи човека на търпение и смирение. Тя превръща елементите от един в друг, смолата в кехлибар, дървесината в подслон, гъсеницата в пеперуда. Тя е планета на алхимията и алхимиците, на висшата магия, на метаморфозите в органическата и неорганическата среда.