и що си мислиш, че знаеш 1 милиард неща повече от мен
това звучи много странно от уста на посветен 
Не съм посветен, но въпреки това знам повече от теб.
Ако за теб знанието е важно, какво ти пука дали някой ти дава наклон. 
Ако можеш обясни какъв е начина да научиш нещо от някой, без да се чувстваш така сякаш ти дава наклон или те унижава, защото навярно такъв начин няма. Просто твоето Его прави нещата да ти изглеждат по този начин. 
Трябва да ти се подмазвам, докато говоря с теб ли? Кажи де? 
да ми се подмазваш ли

бъди сигурен, че ако го направиш ще те намеря и ще те набия наистина! подмазвачеството и лизачеството на задници са ми нещата дето не моа да ги дишам дори...
знанието трябва да е поднесено като информация. при самото четене на информацията, всеки човек сам си избира какво да приеме и какво да отхвърли. ако си забелязал и Кастанеда чета. има много неща които са ми били полезни, както и неща дето съм ги чела като детски приказки. не съм способна да се прикрепя към никое учение, защото това би ми ограничило кръгозора и би ми затворило ума за Вселената. допускам всичко, но сама си избирам кое да приема и кое да пропусна от дадено учение, текст, книга, филм или знание...
обаче знание което ми е поднесено с назидателен тон няма и да го пусна в ушите си, поради простата причина, че поднасящият го вече се мисли за нещо повече от мен без дори и да ме познава. и това не е продиктувано от его, защото всички ние сме вселенски души и сме равни пред Абсолюта и всеки рано или късно ще достигне личните си висоти. обаче твоята висота може и да не е моята в този живот

и никой не ти пречи да знаеш повече от някой друг, въпроса е как поднасяш това знание

а ти съдиш, което е неправилно, защото съденето е свързано с факта, че не допускаш другите да бъдат себе си!