аз мисля, че на всеки му е ''писано'' да изживее голяма любов, независимо в какъв вид е, защото чрез любовта се учим най- добре, а тук сме, за да се учим..ако някой е нямал любов като по филмите, а вече е стар, значи преди да се роди си е избрал този живот, но след това е гледал много и неподходящи филми..
шегичка..има смисъл във всичко, само да има човек желание да го намери..не непременно това, което е добро за другите е добро и за нас..да се търси така настървено великата споделена любов със сродната душа ни пречи да видим какво изпускаме през цялото време, докато търсим..ама трябва да вярва човек, че това сега и тук не е единственият ни живот или прераждане..та от там и връзката с езотеризма и блясъка в очите..това е да си одухотворен, очите са прозорец към душата..при всеки, но ако вътре е тъмно, какво да се вижда отвън..светлината понякога е даром, друг път идва след голяма болка..повече съм видяла след болка..същото е и с любовта..за да може да се добие усещането за ценността и..
ако си андрогинен и самодостатъчен по правилният начин, копнееш да споделиш това с друг като себе си..самодостатъчността не би трябвало да прави от хората мастурбиращи егоисти, които могат да се наслаждават и възхищават единствено на себе си..
всеки има право да бъде щастлив и да търси щастието, докато е жив..и не трябва да се чувства виновен заради това, но само ако не наранява друго същество, иначе вината е правилна..ето малко дървена философия и от мен..
