Тя, Кайличка е най-голямата привърженица на съзерцанието, ама и тя като тебе като изпадне в състояние на скука и пуска тука теми от рода на Кеча, та да си вдигне малко адреналина...Аз пък искам да изживея живота си в цялата му пъстрота, доколкото е възможно.
да бе, и аз съм живяла в пъстрота, но идва един момент, в който ми избушват чивиите и се отдавам на наблюдения и съзерцания...
като бях на Рила и стигнах до Бъбрека се събух боса, налоках се с вода от езерото и се пльоснах на тревата по гръб. невероятно усещане да се слееш с тревата, а ума ти да се рее с птиците в небето... нямаш тяло, нямаш съзнание, не си ти - просто си едно с Майката Земя... после се изправих, стъпих боса на два камъка насред езерото, разперих ръце и затворих очи. в този момент вятъра подухна и в съзнанието ми се появиха невероятно сини детелини, които летяха към мен... така разбрах, че това е 5тото езоро, което отговаря на 5та чакра и то просто ме приветстваше...
не знам дали някой изобщо може да си представи тази картина, но това е много повече истинско усещане отколкото едното клецане... ясно ми е, че за някой заземен индивид това ще звучи направо кощунствено, но си е факт лично за мен...