по- реален е от проскубания орел /както се изразява Вещата/.. 
Не съм казал, че не е реален, ама е грешно да се възприема като субект. Както в Библията, така и в Кастанеда се казва, че всичко е изградено от нишките (заповедите) на Орела, вкл. самите ние.
абе аз се бъзикам за орело

защото самият факт, че му е дадена форма вече е кощунство
Бог е просто точка и е абсолютно навсякъде - от нея тръгва всичко: Първо измерение в най-точния смисъл на тази дума е просто точка. Първо измерение съществува навсякъде във Вселената – впрочем както и всички други измерения. Първо измерение като зърно на творчеството и подобно на сътворяване е не материално създаване, а творение – изобщо. Творение на идеи, творение на енергии, творение на връзки, творение на нови души, творение на всичко - води своето начало от първо измерение. В определен смисъл може да го наречете Източник. Във вашия свят, когато ставате точка, вие преминавате през опита на първо измерение. А вие ставате точка, когато напълно съществувате в текущия момент, изцяло сте заземени и центрирани във вашето Низшо Аз, или във второ измерение, и напълно сте съединени и отворени към вашето Висше Аз – тази част от вас, която съществува в пето измерение и е съединена с всички висши вибрации. Когато сте съединени с Небесата, а заземени към Земята и изцяло съществувате в “сега”, вие се оказвате в първо измерение. И това е момента на Творение, това е Източник. Често, за да бъде преживян мистичен опит или усещането на единение с Бога, хората правят именно това – те търсят начин да проживеят себе си – едномерния, в своята точка на творение, в пребиваване в Божествения себе си. - това е цитат от Мистиката...
относно другото... всички ние сме многоизмерни същества, които произхождат от Източника. не трябва обаче да се забравя, че има само един Източник и че така наречените от някои "тъмни сили" също произхождат от там. второ, всичко се случва, защото е аранжирано от Висшият ни АЗ, независимо колко неудобно може да изглежда от три-измерна гледна точка. Висшият ни АЗ се учи от преживяванията. Източникът също преживява чрез нас и опознава различните си аспекти чрез всеки един от нас. работата на "тъмните фланелки" е да ни притискат толкова много, докато не решим, че е достатъчно и не застанем в
собствената си сила.
всички ние се стремим към качествата на това, което наричаме пет-измерно съзнание - овладяване на собствената сила, любов, хармония, баланс, бог, светлина, осъзнатост, чистота на преживяванията и т.н. трябва да се знае обаче, че в пето измерение не съществува нищо, което да не е Бог. ако дори за момент допуснеш мисъл за не-Бог, не-Източник, човек изпада от пет-измерните вибрации. ако допуснеш усещането, че нещо в настоящия момент не е перфектно, цялостно и завършено, изпадаш от пет-измерните вибрации и попадаш в дуалността на трето и четвърто измерение, където се развиват всякакви драми между "светлината" и "тъмнината" (и двете са в кавички, защото Светлината на Източника няма нищо общо със светлината като допълнение на тъмнината). ако допуснеш дори идеята, че имаш нужда от защита, вече не си в своята сила, защото това е вратичка за нежелателно въздействие и отново си подвластен на кармата и щом дори си си задал въпроса "Имам ли нужда от защита", отговорът винаги е "Да, имаш", защото не си в перфектността на Майката-Баща Източник.
и в тоя ред на мисли самият факт, че човек търси ритуал за каквото и да било - защита, благоденствие, победа и прочее, означава, че няма доверие на себе си като Божествена част, че няма доверие на собственият си живот, че няма доверие дори и във факта на прераждането и самите уроци по Пътя, няма доверие в собственото си съществуване...
желанието е равно на слабост и непорастване, защото докато има желание има начин за манипулация върху теб. целта човешките същества да станат петизмерни същности е да просто да БЪДАТ, а не да са тресени от желания и съответно манипулирани. тука мога да спомена толкова любимите добитъци на Жином - ония дето се хранят със страха, защото незадоволяване на желанието е спътствано от страха, а полетата за Лууш са огромни... желанието е слабост, а ритуалите само хранят желанието...
човек става силен само тогава, когато победи желанието си. верно е, че понякога за да се пребориш с нещо ти трябва да му се отдадеш и това също не го оспорвам, но колкото по бързо се научиш да побеждаваш желанията си, толкова по-бързо израстваш! затова не съм привърженик на ритуалите - в разумни граници да, но в повечето случаи предпочитам да съм наблюдател и просто да преживявам, а не да се меся, защото докато в човек още има желание за контрол, то той няма скоро да порасне...
желанието за контрол е продиктувано от безсилие - докато ти контролираш си силен, ако не контролираш си слабак... да ама не! защото силата винаги е вътре в теб и когато я откриеш, ти нямаш нужда от контрол, защото знаеш, че си едно с Източника и просто съществуваш :blink:
да правиш астро ритуал е като да се опитваш да избегнеш собствените си уроци - все едно бягаш от час. е добре ти ще ги отложиш, ама после какво се случва... рано или късно ще те праснат по главата и това е факт, но е и факт, че колкото по-късно - толкова по-силно... за мен това е просто безмислено...