Аз да се похваля - пукнато желание не си пожелах, въпреки падащите звезди, които се сипеха в нощта, коя без следа, коя със следа...Нямам желания - това лошо ли е

. Гледаааах звездите и се чуствах хем няква незначителна частичка, хем част от мирозданието, сякаш космоса отваря скритите си порти и те взима вътре в себе си - нещо такова.
П.С. През 2005г сигурно пак по това време, явно началото на август е метеоритния дъжд, в Бодрум пак станах свидетел на това, макар че видях по бройка 4 звезди, /а сега им загубих бройката - но над 10/, единият от метеоритите падна в непосредствена близост до мен - с големината на горяща футболна топка, малко по-голямка, успях само да изрека едно име, то в такива моменти нямаш време даже да си пожелаеш....Та сега се страхувам, че много силно съм го изрекла това име и ще ме гони до края на дните ми. Та за това вече не искам нищо да си пожелавам, освен късмет.