тук намерих още нещо:
http://www.psihologia.net/forumразликите между НАЛУДНОТО РАЗСТРОЙСТВО ,,Налудно разстройство (преди се е наричало параноя) (Нарича се още "параноидна психоза" (цитат от текста поместен по-долу) и ПАРАНОИДНАТА ШИЗОФРЕНИЯ
ДРУГИ ПСИХОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА (които не са шизофрения). Едно от тях е:
1. Налудно разстройство (преди се е наричало параноя) (Нарича се още "параноидна психоза". Протича с персекуторни налудности, но без други данни за шизофрения. Налудните идеи могат да оформят сложна и логично разработена система, която не засяга останалите сфери на личността. Специфични примери за този синдром са болестната ревност и еротоманията). Водещ симптом е една налудност или системата от налудности, обединени от една обща тема (за отношение - мислят, че другите хора ги смятат напр. за хомосексуалисти; за откривателство; ревностова; сексуална, вкл. и еротична).
При налудното разстройство няма симптоми от I ранг на Шнайдер, няма негативни симптоми. Обикновено е налице задоволително социално функциониране.
Това разстройство се среща много по-рядко от шизофренията и обикновено не се установява фамилност (генетично предаване). Във възникването на този вид разстройство лежат много от причините за възникване на параноидните налудности.
ЛЕЧЕНИЕ: Най-важният въпрос е свързан с трудностите при изграждането на терапевтичния съюз, защото хората с налудно разстройство в голяма степен използват механизма на проекция и са склонни да откриват злонамереност у околните, вкл. и у терапевта. Нерядко тези хора функционират на добро ниво и налудностите не им създават голям дискомфорт (страдание), а именно той мотивира човека за лечение. На болните трудно може да им се обясни, че трябва да вземат мерки за здравето си. Ако все пак пациентът се мотивира за лечение, целта на терапията не е "излекуване", премахване на налудностите, а е по-скоро насочена към това как човека да живее с налудностите си така, че те да не му пречат.
Обикновено това разстройство е много трайно и постоянно, цикличност има по-скоро в проблемите, които то създава.
***
Разликата между двете диагнози е в крайната им прогноза - докато при една шизофрения имаме в по-малка или по-голяма степен изразено развитие на т.н. негативни симптоми, тоест загуба на енергетичния потенциал, притъпяване на емоциите и когнитивен дефицит, то при "paranoia vera"(още едно старо название на налудното разстройство) прогнозата рядко или не включва такива минусови симптоми. Като цяло прогнозата е по-добра. Обаче лечението е необходимо, защото налудностите могат да смутят сферата от живота, в която са съсредоточени. Много психиатри смятат, че разлика между двете диагнози няма и става въпрос за по-леко протичане на параоидната шизофрения. А също така е добре да се знае, че налудното разстройство е рядка диагноза, основаваща се на изключване.
***
та според тези описания не може да се "диагностицира" параноя само по 8 дом. тук трябва да участват доста планети и конфигурации, защото лудостите са по ума, а оттам навлизат в реалният живот...