Хубава тема с тръпчив привкус, като есенна дюля...
Има ли оцелели след транзит на Сатурн към Венера?
Да вземем да се преброим, на мен тепърва ми предстои...
И вече се заредих с апокалиптична нагласа (самоирония) - да го бъде или да не бъде... дат из дъ куесчън!?

След опозицията на Сатурн с наталния Меркурий ненадейно долетя едно птиче и ми подшушна не особено приятни за научаване вести... Птиченца, все при мен идват да разказват. :blink:
При сходяща опозиция с Венера можех да започна отношения, стига да искам, да положа някакво начало... Но някак вътрешно усетих, че това не е "моят" начин, не искам така да се случват нещата. Може би това е бил начинът да сложа край на дилемата, не исках и такова да е началото... ама нейсе. И някак синхронично дойде смъртта на близка жена, сякаш е искала да изтръгне от мен и да отнесе отвъд чувството, което ме беше обзело. Странен механизъм, интересно е да се наблюдава как работи - как усещане за загуба може да бъде изместено от друга загуба, по-значима към дадения момент.
