Нямам нищо против брака, но за мен не е задължителен. Мога да бъда щастлива със и без брак и това няма да ми даде повече или по-малко гаранции за любов. Ако един ден реша, че искам сватба - ще направим, не е проблем. Всичко е въпрос на ситуация според мен!

Нямам нищо против брака, но за мен не е задължителен. Мога да бъда щастлива със и без брак и това няма да ми даде повече или по-малко гаранции за любов. Ако един ден реша, че искам сватба - ще направим, не е проблем. Всичко е въпрос на ситуация според мен!

Напълно съгласна!

Аз бих се изкушила от сватбена ЦЕРЕМОНИЯ в тибетски или перуански стил..или нещо такова изчанчено...за да си отпразнуваме любовта!...

Но... наистина ли един човек толкова държи на теб, че не иска да се обвърже законно. Или иска един ден просто да каже "Не те обичам вече, по-добре да потърсиш някой по-добър от мен..." /или друга подобна глупост/.
Аз лично мога да го понеса, няма проблем. Но децата ми... държа да носят името на баща си и да бъдат негови наследници.
 :blink:

Да признаеш, че вече не обичаш, е глупост? Ти колко хора познаваш, които са го правили?
Мнооого е трудно. И много по-честно.
Децата ти ще носят наследството на баща си (по последни проучвания-5% гени), и могат да носят името му, независимо от подписа.

Въпреки ,че съм законно омъжена съм против брака и ще ви обесня защо.
Със моя съпруг /вече/живяхме 10години без брак-първо бяхме гаджета,после заживяхме заедно,купихме си жилище и всичко се развиваше нормално,до момента в който не се ожени брата на моя мъж.В продължение на 2 години ми се повтаряше как видиш ли трябва да се оженим,имаше подмятания от страна ан майка му нищо че не сте женени пак те имаме за наше момиче и т.н.т.Не исках да слючваме брак защото подписа не променя нещата според менра и с ме с голям кредит а това са излишни пари,но не моя се заинати като магаре на мост и каза или се женим или всеки по пътя си писна ми да се забавляваме толкова години,и накрая предадох се.Та всичко по организацията на сватбата мина през мен-ни майка му,ни никой не помогна пък за пари да не говорим-с изключение на дядо ми ,който даде някой лев,всичко си поехме ние.Две приятелки ми помогнаха с подготовката-покани,рокля и всички дребни детайли-за откритият ритуал и фото и видеосесията си наехме агенция.Кръстницата никакво участие - ни финансово ,ни емоционално-даже забрави да ме забули като дойдоха-по важно беше да се наблегне над филетата и луканките...
И повярвайте ми не знам как мина сватбата-лудницата беше пълна,кръстницата закъсня,после ни бяха запушили колата-всички ,за всичко се обръщаха към мен,част от потвърдилите не дойдоха, и от един момент нататак просто исках да свърши тази вечер-бях изтощена
След сватбата започнах да чувам от всякъде коментари,дори и упреци защо не сме били поканили еди кой си и така нататък.
Дори погледнато чисто финансово в днешно време е много лоша инвестиция
1 трябва да сменяш документи
2 на всякъде трябва да доказваш че си ти
3 искат ти куп безмислени изледвания
4 винаги ще има недоволни а нещата си остават едни и същи,дори могат да се влошат....
5 пак живеете на същото място,правите същите неща
Не виждам смисъл от цялата тази формалност.

Против!

В никакви договорени отношения не бих влезнал що се касае до любов, тя се гради на доверие, не на връзване на гащите с договори и прочие .

Твърде много се опорочи цялата тази практика за съжаление през годините, въпреки че ми е ясно че за много жени е мечта да се видят булки, в рокля, с церемония/такава е традицията/.

Против!

В никакви договорени отношения не бих влезнал що се касае до любов, тя се гради на доверие, не на връзване на гащите с договори и прочие .

Твърде много се опорочи цялата тази практика за съжаление през годините, въпреки че ми е ясно че за много жени е мечта да се видят булки, в рокля, с церемония/такава е традицията/.

А какво имаш на к7?
Аз съм с водолей на К7 и живея на семейни начала.Никога не съм имала отношение към брака

Цитат на: Dragon Lady

Но... наистина ли един човек толкова държи на теб, че не иска да се обвърже законно. Или иска един ден просто да каже "Не те обичам вече, по-добре да потърсиш някой по-добър от мен..." /или друга подобна глупост/.
Аз лично мога да го понеса, няма проблем. Но децата ми... държа да носят името на баща си и да бъдат негови наследници.
 :blink:

Да признаеш, че вече не обичаш, е глупост? Ти колко хора познаваш, които са го правили?
Мнооого е трудно. И много по-честно.
Децата ти ще носят наследството на баща си (по последни проучвания-5% гени), и могат да носят името му, независимо от подписа.

Papy, нямах предвид, че да си искрен с партньора е глупост, само тези клишета "заслужаваш някой по-добър/добра; нека си останем приятели" ме отблъскват много. Просто когато си бил толкова близък с един човек, отношенията няма как да са лесни.

Иначе може би рачешкото ми Слънце обуславя това желание за спазване на традициите. Всъщност аз не приемам брака като институция, еле като "клетка на обществото", просто вярвам, че това е едно признание, че искаш да си с този човек завинаги. Да, знам, че звучи малко глупаво, но ако не го вярвам, аз изобщо няма да искам да съм този човек дори за кратко..

Цитат на: г-н Santi в Юни 13, 2012, 02:31:35 pm

Против!

В никакви договорени отношения не бих влезнал що се касае до любов, тя се гради на доверие, не на връзване на гащите с договори и прочие .

Твърде много се опорочи цялата тази практика за съжаление през годините, въпреки че ми е ясно че за много жени е мечта да се видят булки, в рокля, с церемония/такава е традицията/.

А какво имаш на к7?
Аз съм с водолей на К7 и живея на семейни начала.Никога не съм имала отношение към брака

Лъв на К7, но интерсептирана Дева също в 7-ми, пък и У7 е Слънце в Близнаци в опозиция с Уран, та оттам произлиза този мой си подход по въпросът.

Имаш ли акцент върху 5 -ти дом?

Да  :blink:.

към упр.на К5,какви аспекти има към тях и какви аспекти има към К7,Слънце?

Към У5 - квадратчета от планетите в 5 дом и тригон със Сатурн .
Към У7 - има единствено опозиция от Уран и един секстил от Юпитер

Преобладава ли в картата ти огън/въздух-Стрелец,Овен ,Близнаци,Водолей?

Да.

Три "ДА" имаш от мен по въпросите  :blink: .

Аз съм против, лично за себе си. Не само против брака, но и съжителството с човек, когото обичам. Възприемам любовта като напълно отделна и най-важна част от живота и не бих искала /а и ме е страх/ да я принизявам до ежедневното и битовото. Бих се омъжила /евентуално/ само след определена възраст и то за мъж към когото не изпитвам нищо. Не знам, след години може и да си променя мнението, но едва ли. Периодът, в който си мечтаех за сватба, деца и вечна отдаденост на един мъж беше в гимназията, когато се влюбих /хмм.../ за първи път и рязко и безвъзмездно приключи, промених се изцяло. И добре че... сега не мога да повярвам, че съм била толкова наивна. А и много обичам да прекарвам голяма част от времето си сама, това е може би най-голямото ми удоволствие и не бих се лишила от него. Връщам се да ви прочета, интересна тема...