Днес Венера направи долна конюнкция със Слънцето и символично се "предаде", преобрази се, очаквайки да изживее своята вътрешна метаморфоза... В момента сме изправени пред архетипа на гневната и отмъстителна Венера, пред нейната скрита тъмна страна.
Ето какво разказват шумерите за слизането й в подземния свят:
"Богинята на вечерта и зората Ищар бързала за долния свят. На вратата на царството на незавръщането тя извикала на пазача на долния свят:
– Разтвори пред мене вратата на тъмнината! Ако се противопоставиш на моята заповед, само с ръка ще разбия твоите ключалки и ще вляза! И ще изведа в царството на слънчевата светлина за живот и любов мъртви души да изпият кръвта на живите!
– Ни крачка напред, богиньо – отвърнал смутено пазачът на вратата. – Веднага ще отнеса вестта за твоето пристигане на господарката на долния свят, Ерескигал.
Пазачът на долния свят избързал при богинята Ерескигал и й известил, че нейната величайша сестра нетърпеливо чака да бъде пусната в царството на вечната тъма. Ерескигал извикала с гняв:
– О, безумната! Какво ли търси тук в царството на сенките, където народът на тъмнината се храни с глина и спарена вода и треперейки, прекарва в сковаващ мраз непресекващите никога дни!? Иди, отвори вратата! Но не забравяй нашите строги закони!
И пазачът разтворил яките крила на вратата и смъкнал от главата на влизащата Ищар чудната й украса.
– Какво правиш? Как смееш! – рекла възмутена богинята.
– Такъв е законът, владичице! Върви напред и не питай!
Богинята на плодородието продължила напред по тъмната пътека, докато една нова врата не попречила нейния път. Вратата се отворила широко и пазачът откачил чудните обици на богинята. Строгите пазачи я лишили при третата врата от огърлицата, при четвъртата – от великолепната й брошка, при петата – от чудесния вълшебен колан, при шестата – от златната гривна и накрая, при седмата – от тънкото й наметало.
– Защо вземаш и наметалото ми? – попитала Ищар.
– Върви напред и не питай! – рекъл вратарят. – Това е неотменимата заповед на Ерескигал!
Гола влязла Ищар в царството на мъртвите. Когато най-сетне я завели при сестра й, тя извикала възмутена:
– Защо ограби моите украси и наметалото ми, проклетнице?!
Ерескигал дори не удостоила с отговор сестра си. Сърдито заповядала на своя слуга Намтар:
– Заведи тази развратна блудница в най-тъмната и дълбока тъмница! Пусни върху нея шестдесетте болести, които осакатяват и обезобразяват тялото! Нека очите, нозете, ръцете, главата и сърцето й да усетят нейния грях!
Намтар, страшният тъмничар, без пощада грабнал снежнобялата ръка на Ищар и хвърлил богинята във влажната тъмница. Тук красавицата страдала в тъмнината, студа и самотата. През това време на земята листата окапали от дърветата, реките пресъхнали, класове и цветове клюмнали върху смразената земя, гладните стада напразно търсели храна по пресъхналата глина. Любовта изчезнала изпод слънцето, бикът се отвърнал от кравата, мъжът от жената и голите поляни не били оглушавани от весела детска глъчка..."