Добре, ще напиша какво ми казват някои аватари, но само като гледам картинките, не съм си правила труда да наблюдавам смяната им във времето.
Марая - Копнея за изгубената невинност, за времето, когато светът се грижеше за мен, искам някой да открие отново детето в мен и да ми покаже, че светът е хубав. Подписът само разводнява посланието на аватара.
Лили - за мен това не е елф, казвала съм го и друг път. Това се припокрива с вътрешния ми образ на Горгона-Медуза - Дистанцирана съм, силна съм и съзнавам цената си. Не присвивам очите си от надменност или свян, а защото мога да убивам с тях. Или пък защото съм в състояние на екстаз, и съм донякъде беззащитна.
Аурора - Самоиронията е моето убежище. Най-опасно е да се вземеш насериозно.
Аброуд - Не желая да ме оценявате повърхностно. Вслушайте се в думите ми.
Инти - Животът е многолик и многопластов, как да избера само един миг от безкрая?
Кая - Може да ви изглеждам нежна, съблазнителна и ранима, но хапя до кръв.
Дивна - "Знаете ли какво е самота. Да спиш на своето собствено рамо."
Съни - Осъзнавам, че към
края ще тръгна сама и не се боя, защото имам силата да видя красотата му.
Ая - Открих коя съм и не се страхувам да го заявя.
Уран - Уверен ли си в това, което казваш? Стоиш ли зад думите си?
Маригадже - Омръзна ми да съм добричка, искам някой да разкъса обвивката ми и да извади от там пълнокръвната жена.
Романтика - Ако стоиш достатъчно дълго край реката...
Синухе - Дали зад всички тези образи успявам да скрия раната си?
Продължавам после, сега отивам да ме галят по косите
