Ама колко много сте изписали...много ме кефите изпих 2 чаши кафе докато ви изчета   :blink: :blink: :blink:

Цитат на: jinom в Октомври 01, 2010, 06:28:06 am

Цитат на: Марая в Октомври 01, 2010, 06:22:59 am

Еххх , защо нямаше астросайт преди 20години....
Защо?

Щото тогава не е имало Интернет?  

Силно впечетление ми прави това изказване. Марая пита, защо нямаше
, а Жином казва, защото не е имало .
Първия е свидетел на нямането на интернет, а втория не е ... или не помни и ли не му е било нужно.....
На каква възраст е бил Жином преди 20 години за да говори за тогава по този начин.
Може би на 5 или 10 годинки ?
Това променя много неща.......
Помислете ...

е, ще се сетите. още от самото начало кзах, че е млад мъж. предполагам че е около 80ти набор...

А бе ще излазе някакво кристалче май....

Цитат на: Марая в Октомври 01, 2010, 07:01:26 am

Жином , имам няколко въпроса на които държа да ми отговориш! :blink:
Какво мислиш за злобата?
Кои хора са злобни?
Обичал ли си?
Обичаш ли?
Предаван ли си?
От лексикона на малката ми щерка са :blink:....

Злобните хора мразят себе си, защото им е внушено от други злобни хора, че трябва да се мразят, а който мрази себе си, мрази и другите. Злобните хора са продукт на средата в която живеят.

Обичал съм, защото съм бил слаб и защото не съм знаел кой съм истински.
Не съм бил предаван, защото няма какво в мен да бъде предадено, освен стремежа към свобода. Този стремеж много хора са го предали и в този смисъл са предали и мен, но аз им прощавам.  :blink:

Лека нощ.  :bedtime2:

     

Да обичаш, не значи да си бил слаб. За любовта се изисква сила, а не слабост. Номера е да продължиш да   обичаш, въпреки предадената свобода, не само да им простиш.  :blink: Това е следващ етап след прощаването.  :blink: Това е само  една друга гледна  точка обаче, от една друга камбанария и нищо повече.  :blink:  Марса ти към свобода ли се стреми? Може и да не ми се отговаря, просто за протокола. :blink:

На каква възраст е бил Жином преди 20 години за да говори за тогава по този начин.
Може би на 5 или 10  годинки ?
Това променя много неща.......
Помислете ...

Какво променя, моето предположение за възраст от самото начало е за малко над 30. В тази игра на думи обаче "защото не е имало" не е гарантирано доказателство за каквото и да е в момента.  :blink:

Стратегията ви не е добра. Имайки представа за виртуалното поведение на "мистериозния" Жином, трябваше да опитате личен контакт с него, да се опознаете я по Скайпа, я по имейла.... и така да му свалите защитните стени. Щото сега само му се издигнаха малко по-високо отколкото преди 

Стратегията ви не е добра. Имайки представа за виртуалното поведение на "мистериозния" Жином, трябваше да опитате личен контакт с него, да се опознаете я по Скайпа, я по имейла.... и така да му свалите защитните стени. Щото сега само му се издигнаха малко по-високо отколкото преди 

Не беше редно , а и не е да го правим против волята му , без значение какви приоми ще използваме....
Важно е да чакаме , да мислим , да разсъждаваме ...., а всяко търпение и чакане се възнаграждава.....

Е,ама то и без това против волята му не може и да стане. Всякаквите учения окултни по това си приличат, че развиват волята ( индивидуалната). Ако не я развиват, са пишман учения, искат да владеят волята ви, не да я укрепват.

Ние постоянно се учим. Учим важни уроци в живота си. Понякога си мислим , че знаем всичко , всички отговори на всички въпроси....Духовната гордост е смърт Абракадабра , тя е слепота....Именно тя е пречката за усвояването на нови знания и опитности към които се стреми духа.
ВЯРАТА става по-силна когато се приложи на практика.... :blink:

Духовната гордост е смърт Абракадабра , тя е слепота....

И е едно от най-големите предизвикателства, през които преминават езотериците. В началния етап често се случва да има възгордяване, стремеж към степенуване, но колкото по-надалеч отива човек в познанието, толкова по-малко го интересува собствената му значимост.

Да, освен възгордяването се появява и догматизъм.

Цитат на: Марая в Октомври 01, 2010, 11:05:12 pm

Духовната гордост е смърт Абракадабра , тя е слепота....

И е едно от най-големите предизвикателства, през които преминават езотериците. В началния етап често се случва да има възгордяване, стремеж към степенуване, но колкото по-надалеч отива човек в познанието, толкова по-малко го интересува собствената му значимост.

В това е един от основните замисли на езотериката :blink:, всяко предизвикателство е крачка , стъпка нагоре....Можем никога да не достигнем там за където сме тръгнали , ако не прегърнем и не приемем предизвикателството като следваща стъпка ....или всеки камък на пътя ни следва да бъде част от пъзела...

Да обичаш, не значи да си бил слаб. За любовта се изисква сила, а не слабост. Номера е да продължиш да обичаш
[/quote]

Не знам. Аз съм един промит мозък, който нищо не разбира от любов. Единственото, което разбирам е, че никой не е вързал и цъфнал от тази любов. Не виждам никъде истински щастливи хора, а това със сигурност мога да го разпозная. Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

Истински щастлива се чувствам, когато гушкам котките си и мъркат от удоволствие.  Тъй че има и щастливи хора де, само че това състояние не е перманентно.

той може да е най-големия купонджия, както и някой напорист тип,  а тук да бъде най-сдържания и примерен в изказванията си. Просто защото ''професията'' му го изисква.

Да играеш роли също е забавно, защото до толкова можеш да се вживееш в ролята, че да забравиш кой си наистина, а това да не знаеш кой си може да се окаже най-истинското изживяване.  :blink:

Цитат на: jinom в Октомври 02, 2010, 05:12:39 am

Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

Истински щастлива се чувствам, когато гушкам котките си и мъркат от удоволствие.

Истинското щастие е когато нищо не ти липсва. Когато си цялостен и завършен и единственото което ти се иска е да се смееш.  :blink:

Цитат на: Lillie в Октомври 02, 2010, 05:17:33 am

Цитат на: jinom в Октомври 02, 2010, 05:12:39 am

Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

Истински щастлива се чувствам, когато гушкам котките си и мъркат от удоволствие.

Истинското щастие е когато нищо не ти липсва. Когато си цялостен и завършен и единственото което ти се иска е да се смееш.  :blink:

Не мисля , че това е щастието..., мисля , че пътя до това усещане е щастие!
Щастието е миг , щастие е изгрева и залеза , щастие е песента на птиците , шума на вълните , щастие е да бъдеш част от хармонията на вселената....

Не знам. Аз съм един промит мозък, който нищо не разбира от любов. Единственото, което разбирам е, че никой не е вързал и цъфнал от тази любов. Не виждам никъде истински щастливи хора, а това със сигурност мога да го разпозная. Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

ето сега чета статията за изгорените планети и ще ти кажа, че ти май си класически пример за изгорена венера..

Цитат на: Lillie в Октомври 02, 2010, 05:17:33 am

Цитат на: jinom в Октомври 02, 2010, 05:12:39 am

Ако видя истински щастлив човек някъде, ще съм първия който ще му се лепне като кърлеж, за да изкопчи безценната информация за това как го е постигнал.   

Истински щастлива се чувствам, когато гушкам котките си и мъркат от удоволствие.

Истинското щастие е когато нищо не ти липсва. Когато си цялостен и завършен и единственото което ти се иска е да се смееш.  :blink:

И аз мисля като Марая, че щастието е....... мигове, моменти, периоди, но непрекъснато да
"искаш да  се смееш " - това си е направо болестно състояние    

ти май си класически пример за изгорена венера..

Къде са тия планети, че да ги изгорим?