:blink:
Така е.
А иначе тая тема ми прилича на диалога по-долу.
"Дон Хуан седеше на пода до вратата на къщата, опрял гръб на стената. Обърна една дървена каса за мляко и ме покани да седна и да се чувствам като у дома си. Предложих му цигари. Бях му купил цял кашон. Каза ми, че не пуши, но прие подаръка. Заговорихме за студа през нощите в пустинята и за други най-обикновени неща.
Попитах го дали не преча на обичайните му занимания. Той ме погледна някак намръщено и каза, че няма определени занимания и че мога да остана при него цял следобед, стига да искам.
Бях приготвил няколко генеалогични и родови диаграми, които исках да попълня с негова помощ. Бях събрал от етнографски източници и дълъг списък относно някои особености в културата, за които се знаеше, че са характерни за индианците от тази област. Исках да прегледам заедно с него този списък и да отбележа всички точки, които са му познати.
Започнах с родовите диаграми.
— Как наричаше баща си? — попитах аз.
— Наричах го „татко“ — каза той с много сериозен израз на лицето.
Почувствах досада, но продължих, решавайки, че не ме е разбрал.
Показах му диаграмата и обясних, че, от една страна, се отнася за бащата, а, от друга — за майката. Дадох за пример различните думи, използвани на английски и на испански за баща и майка.
Помислих, че сигурно е трябвало да започна с майката.
— Как наричаше майка си? — попитах пак.
— Наричах я „мама“ — отвърна той най-наивно.
— Искам да кажа, какви други думи използваше, за да се обръщаш към баща си и майка си? Как ги зовеше? — казах, опитвайки се да бъда търпелив и любезен.
Той почеса глава и ме погледна с глупаво изражение.
— Да му се не види! — каза той. — Сега вече ме нареди. Чакай да си помисля.
След миг колебание той като че си спомни нещо и аз се приготвих да записвам.
— Ами — каза той, сякаш потънал в сериозен размисъл, — как съм ги зовял? Виках им: „Ей, татко!“, „Ей, мамо“.
Разсмях се, противно на желанието си. Изражението му беше наистина комично и в този момент не знаех дали тоя стар чудак ми се подиграва или наистина е глупак. Призовавайки цялото си търпение, аз му обясних, че въпросите са много сериозни и за моя труд е от голямо значение да попълня тези формуляри. Опитах се да го накарам да разбере същността на генеалогията и биографията.
— Та как се казваха баща ти и майка ти? — попитах аз. Той ме погледна с ясни, благи очи.
— Я не си губи времето с тия глупости! — отсече тихо, но с неподозирана сила.
Не знаех какво да кажа — сякаш някой друг бе произнесъл тези думи. Миг преди това той беше смотаният глупав индианец, който се почесва по главата, а сега изведнъж бяхме сменили ролите — аз се превърнах в глупак, а той се взираше в мен с неописуем поглед, който не беше нито арогантен, нито нагъл, нито пълен с омраза или презрение. Очите му бяха благи, ясни и проницателни.
— Аз нямам своя биография — каза той след дълга пауза. — Един ден открих, че биографията не ми е необходима й, също като пиенето, се отказах от нея."