Да,нивото на съзнание е ключово, но ако е достатъчно високо, то вече и аспектите не могат да се тълкуват по обичайния начин.  Именно защото обективната истина е, че не планетите ни определят, а нашата индивидуалност определя под каква планетна конфигурация да се родим.
Но да се върнем на страха...

Да,нивото на съзнание е ключово, но ако е достатъчно високо, то вече и аспектите не могат да се тълкуват по обичайния начин.  Именно защото обективната истина е, че не планетите ни определят, а нашата индивидуалност определя под каква планетна конфигурация да се родим.
Но да се върнем на страха...

Или там където сме спрели пак по причина на Сатурн.... :blink:
Приемам за тънка границата на всичките му проявления...Там където започва страха той е суров , стегнат , жесток....
Там където свършва страха Сатурн е ясен , кристален , сигурен....

Също така са важни отношенията му с планети, които могат да дадат указания за усещането за божественост, за вярата - това е изначална опора и може да даде началото на преодоляването на страха. Тук е мястото на Юпитер и Хирон, възлите също. Хирон е лечител и мост, в много случаи ключът е у него.

Abrakadabra , Хирон е моста м/у Сатурн и останалите транс-сатурнови планети. Той мисля , че е и ключа към астеройдите.
Свързвам го с незаслужената болка , която идва след осъзнаването на същата....
Вярата , която Юпитер символизира не винаги е онази вяра която търсим.
Аспекта на Сатурн/Юпитер е много ключов във всеки натал по отношение на силно изразеното чувство за стабилна философия и чувство ,което да почива на духовните истини. Но обикновено това може да бъде постигнато едва след като индивида премине 49г. Искам да кажа едва след като е влязъл в Юпитеровия цикъл.Визирам съвпада в наталната карта.
Далеч по-различно звучи хармоничния аспект като секстил или тригон , когато при индивида това е продължението на пътя от различните опитности.
При твърд аспект се усеща разнопосочното търсене , както и криза във вярата не само в религиозна посока , а и в духовна....
И докато Юпитер като символ на широтата , на философията и духовността не бъде структуриран по начин в който да впише всичко това в натала , Сатурн не би могъл да прояви качествата като осъзнаване , достигане и реализиране..., именно тогава той носи страх , егоизъм , черногледство....

Замислям се за всичко свързано с истината , страха , свободата...
Нанизала съм ги като мъниста в/у огърлица от опитности и споделени и несподелени мигове...
Всичко научено следва да придобие материална форма, следва да бъде проверено чрез практика...
Да разчиташ на чуждия вътрешен опит ми звучи доста наивно.
Всички сме родени със свободни души и нищо не ни пречи да имаме свободата да бъдем свободни от себе си...
Това всъщност е радостта и силата на вътрешното знание..., а това надхвърля разума.. :rolleyes:

Духът е свободен, а душата обикновено е в клопката на емоции, обиди, симпатии и антипатии.
Но продължавай, рекнах ти вече, че съвсем малко ти остава и аха-аха да надскочиш това, дето го пишеш. Качественият скок е много важен и затова казах че Хирон е ключ, а не мост. Как беше - количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това е доста вярно. Колкото повече опити правим, толкова по-голям шанс има Хирон да ни отключи път по-надълбоко, но то не е дар, а е следствие от старанията ни (ей тука е дедо Сатурн, той е по старанието).

 Замислям се за тези които са с "изгорен Меркурий"и доколко тяхната истина не е обективна.И дали точно те не са по близо до светлината от нас другите . Т. е тяхната" изкривена субективна истина" да е  по близо до обективната истина. По старата поговорка "Пусни едно нещо в огъня, за да видиш дали става".  :unsure: Меркурий сигурно наистина действа като фактор за припомняне и за изцеление на душата чрез озарение. :unsure:

Има съществена разлика между истина и преценка за истинност.
Преценката често пъти може да бъде субективна, докато разбирането за истина, нейното търсене и възприемане е съвсем друго.

На мен по принцип това явление "изгорена планета" ми е леко странно. Самата аз имам изгорени 2 планети, но проявленията им напълно могат да се обяснят с другите им аспекти и съвпада със Слънцето без да се вземат предвид индийските интерпретации. Което не значи, че такова явление няма  

Духът е свободен, а душата обикновено е в клопката на емоции, обиди, симпатии и антипатии.

Духът е независим източник на съществуването , душата също е свободна  в правото на избор....И съм много съгласна , че е като луната с тази енергия , която поема . Има някаква пречка или външни паразити които се вкопчват в нея.
Хирон е ключ и не случайно неговия глиф се изобразява като ключ, но той е и многостранен....пазител , наставник, просветител. Хирон е оригинален , той е разума на душата.... , той е и онова чувство на прага на интуитивните прозрения и много започва да ми прилича на Уран.... :unsure: :rolleyes: , може да бъде и двойнствен ...всъщност дали онази тъмната страна на вратата ,която Хирон отключва не е Сатурн.....

Но продължавай, рекнах ти вече, че съвсем малко ти остава и аха-аха да надскочиш това, дето го пишеш. Качественият скок е много важен и затова казах че Хирон е ключ, а не мост. Как беше - количествените натрупвания водят до качествени изменения. Това е доста вярно. Колкото повече опити правим, толкова по-голям шанс има Хирон да ни отключи път по-надълбоко, но то не е дар, а е следствие от старанията ни (ей тука е дедо Сатурн, той е по старанието).

И особено когато и дедо ти и ключаря са се настанили на много дълбоко място в океана от емоции , чувства и опит... :blink:

Цитат на: Abrakadabra в Октомври 01, 2010, 11:02:35 pm

Духът е свободен, а душата обикновено е в клопката на емоции, обиди, симпатии и антипатии.

И съм много съгласна , че е като луната с тази енергия , която поема . Има някаква пречка или външни паразити които се вкопчват в нея.

Бе тези паразити повече са си наши, вътрешни, и ни гризат, гризат...

Бе тези паразити повече са си наши, вътрешни, и ни гризат, гризат...

:72: , да повечето са , но има и външни. Друг е въпроса какво ще изберем в случая.
Да се свържем с болката или да станем хирурзи...... :blink:

Всъщност е възможно да преодолееш страха си, без при това да нямаш инстинкт за самосъхранение или да си луд. Но това е само ако успееш да надхвърлиш една граница. Тази летва е мнооого висока. Не сме Христос, но всеки може да се стреми да го достигне. А вярвам, че и може, но след много,много дълъг път. В случая става въпрос за екзистенциални страхове, поне така аз разчитам тази тема, а не за надцакване кой е по-по-най- с хвърлянето в морето. Там ако решиш да се хвърлиш, ще те е страх, ако решиш да не се хвърляш, няма да те е страх, нали така. Но има страхове, които са в нас независимо дали си решил да скачаш с парашут, в бурно море и тем подобни. Това са страховете, над които нямаме такава власт и които са толкова дълбоко заложени в нас, че по-скоро е бягство или лудост отричането им.

Всъщност е възможно да преодолееш страха си, без при това да нямаш инстинкт за самосъхранение или да си луд. Но това е само ако успееш да надхвърлиш една граница. Тази летва е мнооого висока. Не сме Христос, но всеки може да се стреми да го достигне. А вярвам, че и може, но след много,много дълъг път. В случая става въпрос за екзистенциални страхове, поне така аз разчитам тази тема, а не за надцакване кой е по-по-най- с хвърлянето в морето. Там ако решиш да се хвърлиш, ще те е страх, ако решиш да не се хвърляш, няма да те е страх, нали така. Но има страхове, които са в нас независимо дали си решил да скачаш с парашут, в бурно море и тем подобни. Това са страховете, над които нямаме такава власт и които са толкова дълбоко заложени в нас, че по-скоро е бягство или лудост отричането им.

Много точно и много правилно! :blink:
Много висока летва е , но всеки може да я стигне...
И понеже ми звучи много елементарно сравнението с котлона , ще кажа , че точно по този начин едно нещо е добро за другия , а за теб ,него ,нея не е и именно това е въпрос на опита ....
Една стая може да бъде тъмна и светла без значение от времето навън...
Но да отвориш пердето ,да дръпнеш щората или да запалиш електричеството се иска повече от едно движение , което често е резонанс на нас самите.....

Ама не се извинявай-няма за какво! Начинът, по който възприемаме темата, много зависи от актуалните теми, които ни вълнуват в момента, от общия фон на настроението и куп други фактори, така че всеки влиза в темата по различен начин. И всеки дава своя принос.
Крис, не знам дали осъзнаваш добре какво казваш на моменти, но ако се замислиш над това, ще излезе, че имаш доста попадения, казани небрежно, но при някои от тях има над какво да се замисли човек.

Всъщност е възможно да преодолееш страха си, без при това да нямаш инстинкт за самосъхранение или да си луд. Но това е само ако успееш да надхвърлиш една граница. Тази летва е мнооого висока. Не сме Христос, но всеки може да се стреми да го достигне. А вярвам, че и може, но след много,много дълъг път. В случая става въпрос за екзистенциални страхове, поне така аз разчитам тази тема, а не за надцакване кой е по-по-най- с хвърлянето в морето. Там ако решиш да се хвърлиш, ще те е страх, ако решиш да не се хвърляш, няма да те е страх, нали така. Но има страхове, които са в нас независимо дали си решил да скачаш с парашут, в бурно море и тем подобни. Това са страховете, над които нямаме такава власт и които са толкова дълбоко заложени в нас, че по-скоро е бягство или лудост отричането им.

Да, няма някой който да не го е страх, другото не е истина според мен.Но преодоляването на собствения ти страх  е да се срещеш очи в очи с него.

Да преодолееш страха се иска да го обикнеш и да го разбереш....Защото обиквайки го ти му даваш друга енергия , градивна и смислена....
Собствените ни страхове са демони , които ни пречат да развием възможностите и способностите с които сме родени....
Откривам няколко съществени фактора в наталните карти свързани със свободата на натива с неговата воля....

Откривам няколко съществени фактора в наталните карти свързани със свободата на натива с неговата воля....

Е?

Цитат на: kris в Октомври 01, 2010, 11:50:38 pm

Ая, а когато си в психическо състояние, в което не изпитваш притеснение, а спокойствие и уравновесеност?
Твоя страх, че някой може да го е постигнал това те тика да си толкова убедена в твърдението за
''надценяване на собствените си възможности''.........
Пак става въпрос за една много тънка граница и поради това става безсмислена нашта дискусия.

Колкото и да съм спокойна и уравновесена, няма да рискувам за каквото и да е. Просто съм такъв човек. Играя на сигурно. Обичам да имам почва под краката си. Често съм губила поради това, предполагам.

Наистина е безсмислена нашата дискусия. Спирам.  

 : Как да спечелиш, ако не си готов да загубиш?

Цитат на: Марая в Октомври 01, 2010, 11:56:47 pm

Откривам няколко съществени фактора в наталните карти свързани със свободата на натива с неговата воля....

Е?

Мисля , че са много важни и съществени...Въпроса е в това , че изводите ми се базират на около има-няма 10 карти....
Във всяка една присъства Сатурн....в определени аспекти с различни лични планети...
*Отклюването* на които винаги минава през Хирон.
Освен страха има и други неща ,които не ни дават възможност да достигнем летвата....