Всъщност е възможно да преодолееш страха си, без при това да нямаш инстинкт за самосъхранение или да си луд. Но това е само ако успееш да надхвърлиш една граница. Тази летва е мнооого висока. Не сме Христос, но всеки може да се стреми да го достигне. А вярвам, че и може, но след много,много дълъг път. В случая става въпрос за екзистенциални страхове, поне така аз разчитам тази тема, а не за надцакване кой е по-по-най- с хвърлянето в морето. Там ако решиш да се хвърлиш, ще те е страх, ако решиш да не се хвърляш, няма да те е страх, нали така. Но има страхове, които са в нас независимо дали си решил да скачаш с парашут, в бурно море и тем подобни. Това са страховете, над които нямаме такава власт и които са толкова дълбоко заложени в нас, че по-скоро е бягство или лудост отричането им.