Имам среднощно прозрение, което се почудих къде да споделя. Ако ви зароди мисли, дайте ги!
Аспектите на Венера и Нептун. Тук има една статия, която ми се струва хубава, но не тя е поводът за прозрението. (
http://astrogalaxy.info/venus/ ) Чета една книга "Хора на лъжата" на Скот Пек. (Препоръчвам я!) Някъде във форума беше пусната от друг потребител. Ние често като видим аспект на Венера с Нептун, особено ако е квадрат, съвпад и опозиция, повърхностно заключваме, че притежателят на аспекта се заблуждава по отношение на любовта, преследва несъществуващата идеална любов, идеализира партньорите си и тази интерпретация винаги има една отсянка, като че аспектът е недостатък. Недостатък, колкото да е недостатък Юпитер в ролята на малефик, недостатък, който сам по себе си щото е розов и пухкав като захарен памук, може пренебрежително да бъде подминат с добронамерено снизхождение. Нептун и неговите илюзии. Този аспект има много съществено предназначение, както всеки друг аспект междувпрочем, но за да бъде осъзнато, то трябва да се прозре надълбоко в картите на притежателите му. Наблюдавам такива хора. И в контекста на споменатата книга, смятам, че може би не всички, но голяма част от собствениците на аспекти между Венера и Нептун, се докосват по един особен начин до деструктивната част на човешкото съществуване. Някъде съм срещала, че Скорпион - знакът, който слиза най-дълбоко в подсъзнанието или в Хадес, който вади отровните паяци от влажните подземия и ги пуска в краката на екзалтираните от отвращение зяпачи, притежава най-близък досег със злото. По тази причина силно плутоновите хора са най-подозрителни и ревниви, най-недоверчиви и контролиращи, защото усещат бездната в себе си, бездната във всеки човек, затова е нужна самозащита. И понеже човек съди за другите по себе си, смятат, че всички са склонни към тъмните импулси и мотиви, които откриват у себе си. Затова, за да се роди някой под силно влияние на Скорпион, душата му трябва да е достигнала определено ниво на духовно развитие. Една примитивна душа ще се отплесне из тъмниците на Хадес и айде, отиде! Трябва голяма духовна сила, за да напуснеш светлите селения, да слезеш в собствения си ад и да намериш сили и мъдрост да излезеш сам от там. Затова Скорпион е лечител. Сега, не си мислете, че твърдя, че аспектите на Нептун с Венера са достояние на плутоновите хора. Нищо подобно! Всъщност, точно обратното. Скорпионският човек през цялото време е наясно за какво иде реч, той самият има два чифта клепачи на очите, единият прозрачен, за да вижда и сред миризливите изпарения на преизподнята. Той с тези клепачи си ходи и по земята и поради туй най-порядъчни хора му се привиждат с осем броя очи.

Тези, другите, лепкаво порозовелите, те като че ли са оперирани от досег със злото. Привидно. Защото всъщност никой не е. Те просто са слепи за него. Това сега от моя страна си е чиста спекулация. Скот Пек твърди (и аз като клакьорка с него), че най-голямото зло е това, човек да отрича съществуването на злото в себе си. Да се вижда безгрешен и да живее напълно безкритично към делата си. По терминологията на Юнг, човек отрича собствената си Сянка. Така се заражда патологичното зло, онова системно и упорито в постоянството си зло, което причинява най-големите човешки кошмари и кървави морета. Факт е, много хора отричат злото в себе си. Обичам един такъв. С едната ръка създава, с другата руши. Руши, защото никога не намира собствената си вина. На такива хора Бог или собствената им Душа им подарява по един аспект на Венера с Нептун. За да вярват в илюзията за съвършената любов. За да виждат само прекрасното в любимия си. То това е същото - тях от родилното са ги изписали със сърцевидни розови очила. И като се гледат в огледалото, и като се оглеждат наоколо, все им е едно розово - и хората, и облаците, и ония смешни гумени розови паяци, които търчат между краката на ликуващото карнавално шествие! Членовете на клуб "Розови" наистина не виждат злото. Но не защото не могат. А защото не искат. Не искат, защото боли. Те си нямат втори чифт клепачи. И като погледнат злото в себе си и другите, то ги изгаря. А кой обича да търпи болка? (Освен ония мазохистични идиоти с паяците горе?) Затова злото не бива да се поглежда, категорично не и в себе си! Но то или го виждаш, или не. И така злото ги използва. А този прекрасен розов аспект е едно спасително въженце. Хващаш се за него в името на твоята съвършена любов, защото само едно такова възвишено нещо като съвършената ти любов може да те накара да направиш всичко, наистина всичко!, например да вземеш да махнеш тия нещастни цикламени цайси и да прогледнеш за истината. Ако си готов. Ако ти стиска. Ако любовта ти действително е съвършена не само на думи. Любовта е това нещо, което пази сърцето да закоравее. А то, ако не изпитва болка (розовите очила нали са затова), то закоравява.
Та след толкова много глупости, които написах, исках да кажа едно - идеализирането е повик за по-доброто. Урокът за учене е, че по-доброто не се открива някъде, то се създава от нас, съзнателно. Това е проработка на Нептун. Ниските нива на Нептун са пасивни, затъват в наркотици и илюзии, защото са много чувствителни за този жесток, омерзен свят! (Как не го е срам!) Високите нива на Нептун са активни в смисъла на отговорни, те знаят, че това, което искат, трябва да го създадат сами. Първо в себе си. Ако успеят, Нептун ще им направи подарък. Все пак захарта в памука е истинска, не някакъв си аспартам!
Лесно е да се каже.

Само дето не знам дали ме разбрахте. Но вероятно няма и никакво значение. По-същественото е, че все пак нямам фобия от паяци.
